— Прав сте, сър — каза Майлоу. — Но тъй или иначе не успях да стигна доникъде.
Тонът му се беше смекчил; той изведнъж започна да изглежда някак по-млад.
— Е — каза Роб Рей, — мога да кажа, че вие сте добър човек. Откъде сте родом? Семейството ви, искам да кажа.
— От Индиана.
Удовлетворено кимване:
— Знам, че се опитвате…
Внезапно дебелата му ръка се придвижи към лицето с удивителна бързина и огромният мъж покри очи с кърпичката си.
— О, Роб! — възкликна жена му и също се разплака.
Майлоу отиде в банята и им донесе вода.
Роб Рей Арджънт каза:
— Благодаря ви, тъй или иначе, трябва да пия много. Заради ставите си, така ги смазвам.
Някакъв спазъм накара приведените му плещи да потръпнат. Той извади дебелата гънка на врата си от ризата.
Майлоу продължи:
— Значи Клеър ви посещаваше само по Коледа?
— Да, сър.
— Откога е така — откакто се премести в Лос Анджелис или откакто започна да посещава университета в Кливланд?
— От Лос Анджелис — отговори Роб Рей. — Когато беше в Кейз Уестърн, тя се връщаше вкъщи за Деня на благодарността, за Великден, през лятото. Помагаше ни в магазина през летата.
— След като се премести в Лос Анджелис, колко често ви пишеше?
Мълчание.
— Ние сме по телефоните, не сме писатели — каза накрая Ърнестин. — Разговорите на далечни разстояния днес са толкова икономични! Имаме от онези телефонни абонаментни карти.
Спомних си за телефонните сметки на Клеър. В последно време нямаше обаждания до Питсбърг. Дали беше звъняла на родителите си от своя кабинет? Или се беше отчуждила от тях? Беше ги присъединила към кръжеца от чужди хора, с които се срещаме на всяка крачка?
— Значи ви се е обаждала — каза Майлоу.
— Точно така — отговори мисис Арджънт. — Доста често.
Майлоу си взе бележка.
— А какво ще кажете за омъжването й? И за развода. Нещо, което би трябвало да знам?
Ърнестин сведе очи. Мъжът й дълбоко и шумно си пое дъх.
— Каза, че се е омъжила в Рино — отговори той. — Скоро след това. При едно от обажданията си.
— Значи ви е съобщила по телефона — повтори Майлоу. — Стори ли ви се щастлива от това?
— Бих казала да — отговори Ърнестин. — Извини ни се, че не ни е съобщила предварително, каза, че това е от онези внезапни неща — любов от пръв поглед. Каза, че мъжът й е добро момче. Адвокат.
— Но вие никога не сте се срещали с него.
— Сигурен съм, че щяхме да се срещнем, но Клеър не остана омъжена за него много дълго.
Две години без никакъв контакт.
— Но тя ви е посещавала за Коледа, когато е била омъжена.
— Не — отговори мисис Арджънт. — Не и по време на брака си. Последната Коледа вече беше разведена.
Майлоу се намеси:
— Обясни ли ви защо се е развела?
— Обади ни се, след като това вече бе станало, каза, че е добре, че всичко е минало приятелски.
— Тази дума ли използва? — попита Майлоу. — Приятелски.
— Или нещо подобно. Опитваше се да ме успокои. Такава беше Клеър. Грижеше се за всички.
Тя погледна към мъжа си. Той каза:
— Знам, че ви изглежда странно — това, че не сме се срещнали с него. Че е нямало голяма сватба в бяло. Но Клеър винаги държеше на свободата си. Тя… това беше… такава си беше тя. Дай й свобода, и тя кара право напред. Винаги е била добро дете — страхотно дете! Кои сме ние, че да оспорваме решенията й? Човек прави всичко по силите си, но кой знае как ще се развие детето му? Тя излезе страхотна. Ние й дадохме свобода!
Гледаше мен през по-голямата част от речта си. Аз кимнах.
— Поискахме да се срещнем с него — продължи той. — Със съпруга. Тя каза, че ще го доведе, но никога не го доведе. Имах чувството, че нещо не е потръгнало още от самото начало.
— Защо?
— Защото никога не го доведе.
— Но тя всъщност никога не ви се е оплаквала от брака си — каза Майлоу.
— Никога не каза, че е нещастна — отговори Роб Рей, — ако това имате предвид. Защо? Да не би да подозирате, че той има нещо общо със случилото се?
— Не — отговори Майлоу. — Просто се опитвам да науча каквото мога.