— Сигурен ли сте?
— Абсолютно, сър. В този момент той не е заподозрян. За съжаление никой не е заподозрян.
— Добре — каза Роб Рей, — знам, че ще ни съобщите, ако има нещо. Единственият път, когато спомена за него, беше някъде към края на един разговор, каза нещо такова: „Джо изпраща поздрави.“ Каза, че бил адвокат, но не пледира пред съда, а се занимава с търговски дела. Имах чувството, че той винаги работи. Тя също. Един от тези модерни бракове. Изглежда, точно това е станало, двамата са били твърде заети, за да си обръщат внимание.
Ърнестина се обади:
— Тя ни изпрати снимка. От сватбата — в параклиса. Тъй че ние знаехме как изглежда той. Червенокос. Помня, двамата с Роб Рей се шегувахме, че ще си имаме малки червенокоси внучета.
Тя отново се разплака, но успя да се овладее и ни се извини сподавено.
Роб Рей каза:
— Би трябвало да знаете какво момиче беше тя, за да я разберете. Много независима. Винаги се грижеше сама за себе си.
— Но се е грижела и за другите — допълних аз.
— Точно така. В такъв случай разбирате защо има нужда да се поразсее. Разтоварва се, като ходи на кино. Или чете книги. Уединението е важно за нея, тъй че ние се стараем да го зачитаме. Почти всичко върши сама. Освен когато заедно отиваме на кино. Обича да ходи на кино с мен — ние и двамата сме луди за филми.
Неправилната употреба на сегашно време ме накара да изпитам парене в очите.
Навярно господин Арджънт също осъзна какво е казал. Раменете му внезапно се отпуснаха надолу, сякаш някой ги беше натиснал, и той втренчено се загледа в покривката на леглото.
— Някакви по-специални филми? — наруших мълчанието.
— Всички добри — прошепна той. Лицето му остана сведено. — Гледахме ги заедно. Никога не съм я насърчавал да спортува. За да бъда искрен, тъй като съм много едър, самият аз не бях особено в състояние да търча насам-натам и бях щастлив, че е такова момиче, което си седи спокойно и си гледа филми.
— Дори и когато беше съвсем малка, можеше сама да се забавлява — каза Ърнестин. — Беше най-сладкото малко същество на света! Можех да я оставя в кошарката и да си гледам домашната работа и независимо от всичко, което ставаше около нея, тя си играеше там с онова, което сме й оставили.
— Създавала си е свой собствен свят — казах аз.
Усмивката й беше внезапна и някак не на място.
— Точно така, докторе. Съвсем точно го казахте. Независимо от всичко, което ставаше около нея, тя си създаваше свой собствен свят.
Независимо от всичко, което ставаше около нея, тя си създаваше свой собствен свят. За няколко мига тя два пъти употреби тези думи. Дали те не подсказваха някакви семейни бури?
Аз допълних:
— Уединението като бягство.
Роб Рей вдигна глава. В очите му се четеше безпокойство. Опитах се да го въвлека в разговора, но той се обърна настрани. Ърнестин го наблюдаваше, като мачкаше носната си кърпичка.
— Колкото до начина, по който Клеър се омъжи — каза тя, — Роб Рей и аз имахме голяма венчавка в църква и заради нея баща ми задлъжня за две години. Винаги съм мислела, че едно от намеренията на Клеър е било да прояви деликатност.
— Онова, което й отвори очите — допълни Роб Рей, — беше, че се съобразяваше с другите. Че помагаше на хората.
— Преди мистър Старджил — намеси се Майлоу — Клеър имала ли е други приятели?
— Срещаше се с момчета — отговори Ърнестин. — В гимназията, искам да кажа. Не беше някаква флиртаджийка, но излизаше. Местни момчета, нищо постоянно. Едно момче на име Джил Грейд й беше кавалер на абитуриентския бал. Сега е лейтенант в противопожарната служба.
— А по-късно? — попита Майлоу. — В колежа? В университета?
Мълчание.
— А когато се премести в Лос Анджелис?
— Убедена съм — каза мисис Арджънт, — че когато искаше да си уреди среща, умееше да се покаже от най-добрата си страна. Тя винаги е била много красива.
Нещо, вероятно последният спомен от дъщеря й — сива, обезобразена, просната на металната маса, — принуди лицето й да се сгърчи. Тя го прикри с две ръце.
Мъжът й каза:
— Не мога да разбера за какво е всичко това!
Майлоу ме погледна.
— Още нещо, моля ви — намесих се аз. — Клеър интересувала ли се е някога от изкуство или художествени занаяти? От рисуване, дърворезба, такива неща?
— Изкуство ли? — каза Роб Рей. — Драскаше, като всяко дете, но това беше всичко.