— Най-вече обичаше да чете и да гледа филми — допълни Ърнестин. — Няма значение какво ставаше край нея, тя винаги успяваше да намери свободно време за себе си.
— Извинявайте — каза Роб Рей.
Като се надигна с труд, той се повлече към банята. Ние тримата изчакахме, докато вратата зад него се затвори. През дървото се чу шум от течаща вода.
Мисис Арджънт заговори тихо и поверително:
— Толкова трудно го изживява! Когато Клеър растеше, децата му се подиграваха. Жестоки деца! Той просто си е такъв огромен, понякога яде по-малко и от мен. — Тя спря, сякаш ни предизвикваше да оспорим казаното. — Той е чудесен мъж. Клеър никога не се е срамувала от него, никога не се е отнасяла към него другояче, освен с уважение. Тя винаги се гордееше със семейството си, няма значение какво… — Тя внезапно млъкна. Изчаках дали няма да каже нещо повече. Устните й се свиха навътре. Докато ги хапеше, брадичката й се разтрепери. — Той е всичко, което имам сега. Тревожа се как ли ще му се отрази…
Още едно пускане на водата. След няколко секунди вратата се отвори и оттам се показа голямата глава на Роб Рей. Той повтори трудното си излизане и отново провлече стъпки към леглото. Когато накрая седна, каза:
— Не бих желал да си помислите, че Клеър е била странно дете, което е стояло през цялото време заключено в стаята си. Тя беше упорита, грижеше се сама за себе си, никога не се забъркваше в нищо лошо. Оня трябва да е бил някакъв насилник, някакъв маниак! — Сега заговори малко по-високо, с повече сила, сякаш се бе заредил с гориво. — Клеър не беше глупачка — продължи той. — Клеър знаеше как да се погрижи за себе си — би трябвало да знае!
— Защото е живяла сама ли? — попитах аз.
— Защото… Да, точно така. Моето малко момиче беше независимо!
По-късно, когато с Майлоу седяхме в едно кафене в Ла Тихера, аз казах:
— Толкова голяма болка!
— О, човече! — отговори Майлоу. — Те изглеждат добри хора, но говорят врели-некипели. Държат се така, сякаш са щастливо семейство, въпреки че Клеър никога не си е направила труда да заведе съпруга си при тях, никога не им се е обаждала. Тя ги е отрязала, Алекс. Защо?
— Нещо, което майката каза, ме накара да се замисля за семейния им хаос. Тя три пъти използва фразата „независимо от всичко, което ставаше около нея“. Като подчерта, че Клеър се е справяла добре. Може би е имало някакви неразбории. Но те със сигурност няма да ти кажат нищо. Всичко, което им е останало сега, са хубавите спомени. А и защо онова би могло да има някакво значение?
Той се засмя:
— Значи съвсем внезапно миналото стана неуместно?
— То винаги е уместно за нечий живот — отговорих аз. — Но може би няма нищо общо със смъртта на Клеър. Аз поне не виждам връзка.
— Някой маниак, както каза старецът.
— Той и жена му може да крият семейните си тайни, но не мисля, че искат да ти пречат — казах аз. — Клеър от години е напуснала дома си. Смятам, че в Лос Анджелис се крият повече отговори, отколкото в Кливланд или Питсбърг.
Майлоу погледна край мен към касата и махна за келнер. С изключение на двамата шофьори на камиони със зачервени очи, седнали в отделни сепарета, ние бяхме единствените клиенти.
Келнерката дойде — млада, гъгнива, готова да ни обслужи. Когато си тръгна с нашата поръчка за сандвичи, аз казах:
— Ако е израснала в едно разбито семейство, а след това е пожелала животът й като възрастен човек да бъде спокоен, тогава празните стаи придобиват повече смисъл. Но как са допринесли да се превърне в жертва, това не знам.
Майлоу почука с нокът по един от предните си зъби.
— Само размерите на таткото са достатъчни, за да подействат разрушително. Децата са се подигравали с него и Клеър е трябвало да се справя с това положение.
Той отпи от кафето си, вперил поглед навън през витрината на кафенето. Един невидим пътнически самолет прелетя над сградата и я разтърси.
— Може да е и това — отговорих аз. — Фактът, че е пораснала край него, навярно я е карал да се чувства по-удобно в присъствието на хора, които са по-различни. Но когато е станало въпрос за личния й живот, тя е прокарала ясна линия: никакви скандали, никакви бъркотии. Избягала е в самотата също както когато е била дете.
Келнерката донесе сандвичите. Тя придоби разочарован вид, когато Майлоу й каза, че няма да поръчаме друго. Той отхапа от воднистата си шунка, аз се заех с моя хамбургер. Малък, мърляв, с цвят на засъхнала кал. Побутнах го встрани. Единият от шофьорите остави парите на масата и излезе през вратата на кафенето с накуцване.