Майлоу отхапа още два залъка от сандвича си.
— Чудесно зададе въпроса за изкуствата и художествените занаяти. Надяваше се да извикаш спомен за някаква дърводелница ли?
— Щеше да е добре.
Той отхапа още веднъж, попадна на нещо неприятно и отдръпна сандвича си на една ръка разстояние, преди да го върне в чинията.
— Сетих се за една сцена в моргата. Патоанатомът се беше постарал да събере Клеър, но гледката далеч не беше приятна. Аз пак се опитах да ги разубедя да не влизат при нея. Те настояха. Майката се справи добре, таткото беше този, който почна да диша тежко, целият почервеня и се подпря на стената. Помислих, че накрая ще си имаме работа с още един труп. Човекът от моргата, който отначало гледаше горкия човечец, сякаш той е чудото на седмицата, сега наистина се заплесна. Изведох ги оттам. Слава богу, че не припадна.
И двамата помълчахме известно време. Винаги пленник на професията си, аз потънах в мисли за детството на Клеър. Бягството от… нещо… намирала е убежище в самотата… защото самотата размества пластовете на въображението… като в някакъв театър на съзнанието. Истински театър.
После се обадих:
— Обичта на Клеър към филмите. И родителите, и Старджил споменаха за това. Ами ако това я е водело до нещо, което е отвъд самото гледане? Ако я е карало да си мисли, че и тя може да играе? Ами ако се е отзовала на съобщението за прослушване на актьори — на същото, на което се е отзовал Ричард Дада?
— Тя харесва странностите, но пък изведнъж да й се прииска да стане кинозвезда?
— Защо не? — отговорих аз. — Това е Лос Анджелис! Може би Клеър също има нещо общо с онази „Кървава разходка“. Ето ти я и връзката с Ричард. Убиецът се е срещнал с двамата на прослушването.
— Всичко, което досега сме научили за тази жена, ни кара да мислим, че е живяла затворена в себе си. Наистина ли мислиш, че тя би могла да застане пред камера?
— Познавам актьори, които са много свенливи. Но превъплъщаването им в друг човек ги кара да се чувстват свободни.
— Предполагам — каза колебливо Майлоу. — Значи те двамата са срещнали някакъв маниак на прослушването и той е решил да ги ликвидира, бог знае поради какви мотиви… Но защо тогава е този промеждутък между убийствата?
— Може би между тях е имало и други убийства, за които не знаем.
— Потърсих подобни случаи. Нещо, свързано с багажник на кола, с изваждане на очи или със следи от трион. Нищо.
— Добре де — отговорих аз. — Просто теоретизирам.
Келнерката отново се появи и попита дали желаем десерт.
Изръмжаването на Майлоу „Не, благодаря“ я накара да отстъпи и да изчезне набързо.
— Разбирам онова за играенето на някаква роля, Алекс, но тук става въпрос за мис Празна стая, а нейната голяма тръпка е била да си стои самичка. Не мога да си я представя как дава матине, като се прави на Шарън Старлет, или нещо подобно. Да ходиш на кино не е като да си на екрана. Дявол да го вземе, не мога да повярвам, че убийството й няма никаква връзка със „Старкуедър“. Жената е работила с убийци, за бога, и от мен се очаква да повярвам, че никой от тях не е излязъл оттам и не я е ликвидирал. А междувременно ние си седим тук и обсъждаме някакви хипотетични актьорски, щуротии.
Той притисна с ръце слепоочията си и аз разбрах, че има главоболие.
Келнерката донесе сметката и ни я подаде от разстояние. Майлоу остави двадесетачка и помоли за аспирин, като й каза да задържи рестото. Тя се усмихна и хукна с уплашено изражение.
Когато донесе таблетките, той ги погълна на сухо.
— По дяволите Суиг и неговите съдебни нареждания! Време е да отида в щатския отдел за пускане на свобода под гаранция и да видя какво могат да ми кажат за мръсниците от „Старкуедър“, изхвърчали от клетката, откакто Клеър е отишла да работи там. А след това, разбира се, онази история с киното, защо не? Взето под наем оборудване, както ти подхвърли. — Той смачка опаковката на аспирина и я пусна в пепелника. — Както каза, това е Лос Анджелис. Откога тук логиката значи нещо?
16.
От паркинга на кафенето той се обади по клетъчния си телефон в Сакраменто, като поиска разрешение да направи справка в щатския отдел за пускане на свобода под гаранция. Получаването на такова разрешение отне известно време. Това означаваше да бъдеш прехвърлян от чиновник на негов началник и после на друг чиновник. На всеки няколко секунди на летището се приземяваше по един самолет. Аз стоях край Майлоу, докато той изгаряше калории в усилията си гласът му да се чува отсреща. Накрая неговото търпение бе възнаградено — получи разрешение да прегледа архивите.