— Не знам — отвърнах аз. — Просто ми се струва твърде странно.
Той се намръщи, потърка ръката си в ръба на масата, сякаш го сърбеше, вдигна чашата си, за да я напълнят отново, благодари на сервитьорката, която го обслужи, изпи половината уиски на един дъх и облиза устните си.
— Има ли смисъл да говорим за случая! Нямам намерение скоро да затворя това досие, ако въобще някога го направя. Просто го усещам!
Не си направих труда да споря с него. Неговите усещания обикновено се сбъдваха.
След два месеца Майлоу се зае с убийството на Клеър Арджънт и веднага ми се обади. Изглеждаше ядосан, но в гласа му се долавяше въодушевление.
— Разследвам ново убийство, има интересни сходства с това на Дада. Въпреки че е по-различно. Жертвата е жена. Тридесет и девет годишна психоложка на име Клеър Арджънт. Случайно да я познаваш?
— Не.
— Домашният й адрес е в Холивуд Хилс, точно до магистралата „Удроу Уилсън“, но е била открита на територията на Лос Анджелис — запад. Съблечена гола и напъхана в багажника на нейния „Буик Регал“, изоставен в задната част на товарния пристан зад Стириъс Галоур, в онзи голям търговски център на Ла Синига край Сойър.
Тази страна на Ла Синига беше източната граница на Лос Анджелис — запад.
— Точно на твоя територия.
— Да, Дядо Коледа ме обича. Ето какво знам: търговският център затваря в единайсет, но пристанът няма ограда, всеки може да се промъкне там. Действително съвсем лесен достъп, защото точно отзад минава една алея. На запад от нея има вътрешен многоетажен паркинг, който е затворен през нощта. След него има само жилищни сгради. Частни къщи и блокове. Никой нищо не е чул, нито пък е видял нещо. Един транспортен служител открил колата в шест часа сутринта, обадил се да я изтеглят на буксир и когато влекачът я закачил, чул как нещо вътре се търкаля и бил достатъчно съобразителен да се разтревожи.
— Била ли е срязана надве? — попитах аз.
— Не, но е увита в два чувала за смет, точно както Дада. Гърлото й също е прерязано и очите й са обезобразени.
— Как са били обезобразени?
— Накълцани са на кайма.
— Но не са извадени.
— Не — каза раздразнено той. — Но ако теорията ми за разрязването на трупа на Ричард е правилна, би могло да се обясни защо тя е била оставена цяла. Доктор Арджънт е около метър и шестдесет висока и лесно може да бъде напъхана в багажника на един „Буик“. И познай къде е работела, Алекс — в болницата „Старкуедър“!
— Така ли? — изненадах се аз.
— „Гоул Сентръл“. Бил ли си някога там?
— Не — отговорих. — Нямало е причина. Никой от моите пациенти никога никого не е убивал.
3.
През пролетта на 1981 г. Емил Рудолф Старкуедър почина в леглото си в Азюза на възраст седемдесет и шест години, неженен, без да остави наследници, след като беше посветил петдесет години от живота си в служба на обществото — десет като хидроинженер и четиридесет като щатски сенатор.
Стиснат във всяко друго отношение, Старкуедър бе провеждал непреклонно кампании за набирането на средства за душевноболните и бе успял да извоюва да се създадат множество общински здравни центрове за тяхното лечение в целия щат. Някои твърдяха, че грижите, които е трябвало да полага за умствено разстроената си сестра, го били превърнали в хуманист, посветил живота си на един-единствен проблем. Сестра му бе починала пет месеца преди той да получи масиран инфаркт през нощта. След нейното погребение здравето на Старкуедър внезапно се бе влошило.
Малко след неговата смърт държавните ревизори откриха, че в продължение на четиридесет години като сенатор той системно е злоупотребявал с набираните по време на кампаниите му парични средства за собствените си нужди. Част от парите бе използвал, за да заплаща за непрекъснатото денонощно наблюдение от медицинска сестра на най-близката му родственица и за лекарски хонорари, но повечето бе похарчил за закупуването на недвижимо имущество: Старкуедър беше създал цяла империя с територия от над единадесет хиляди акра в Калифорния — предимно пустеещи места в западащи квартали, които никога не бе разработил.
Никакви коне за надбягвания, никакви сметки в Швейцария, никакви тайни любовници. Никакви подбуди за извличане на печалби от какъвто и да е род. Хората започнаха да си задават въпроси относно психическото здраве на Емил Старкуедър.