Трябваше да минат два часа, за да могат фактите да се уточнят. Доктор Фрийдман отдавна си беше тръгнал, като бе промърморил нещо от рода, че си имал работа с некомпетентни хора.
Аз седях заедно с Майлоу в конферентната зала на моргата. Пръв се появи детектив Робърт Агилар от Нютън. Млад, красив, с черна лъскава коса, гладко вчесана назад, той беше облечен в сив костюм на райета, който прилепваше към стройната му фигура. Нокти с маникюр. Говореше извънредно отривисто, малко по-бързо от нужното, опитваше се да изглежда спокоен, но номерът му не минаваше. Майлоу ми беше казал, че е нов в отдела. Доколкото знаех, това му беше първият случай.
Последен пристигна Уилис Хукс от Централния участък. Бях се срещал с него по времето, когато работеше в Югоизточния. Поредица убийства на отвлечени, които ми бяха дали възможност да надникна в един подъл, нов свят.
Хукс беше около четиридесетгодишен, чернокож, висок около метър и осемдесет, с обръсната до голо глава, с челюсти на булдог и гъсти, провиснали мустаци. Неговият син блейзър изглеждаше твърде широк и падаше свободно, както често става при широкоплещестите хора. Обувките му бяха прашни.
— Майлоу! — каза той, докато сядаше. — Доктор Делауер! Сякаш съдбата ни е събрала на това място!
Агилар наблюдаваше и слушаше, като се опитваше, предполагам, да разбере настроението на Хукс. Да знае с кого да се равнява.
— Съдбата или просто лошият късмет, Уилис! — отговори Майлоу.
Хукс дрезгаво се изсмя и разпери топчестите си пръсти върху масата.
Майлоу каза:
— Уилис, това е Робърт Агилар.
— Много ми е приятно — отговори Хукс. — Ваш ли е случаят с влака?
— Да — отговори Агилар. — Елрой Линкълн Бийти, чернокож, петдесет и две годишен.
— Моят е Лерой Уошингтън Бийти, чернокож, петдесет и две годишен. Мислите ли, че имат някакво далечно родство? — Преди Агилар да успее да отговори, Хукс намигна и каза: — Моят си е отишъл около три след полунощ или приблизително толкова.
— Моят също — каза Агилар.
— Как ви се струва това? — обърна се Хукс към Майлоу.
— Изглежда, някой е погнал семейство Бийти. Може би ще трябва да установим дали те двамата имат други роднини. Може да има и други Бийти в града — по дяволите, това може да излезе цяло изтребление на хората от рода Бийти! Ако не друго, поне ще трябва да ги предупредим.
Агилар се намръщи. Извади голяма златна писалка и си записа нещо в бележника.
— Имате ли някакви идеи, детектив? — попита Хукс.
Агилар вдигна глава. Устните му, бяха здраво стиснати.
— Просто си записвам данните.
Хукс издаде устни напред и мустаците му щръкнаха.
— Е, това е добре. И така, кажете ми, детектив Стърджис, каква е вашата връзка с близнаците?
— Няма да повярвате! — отговори Майлоу.
Напуснахме моргата в дванадесет и половина. Мишън Роуд беше пълна с пешеходци. Въздухът миришеше на печени пилета.
— Смазка — обади се Майлоу. — Хм. Обяд?
— Нещо не съм в настроение — отговорих аз.
— Каква сила на характера!
Той паркира колата си в маркираната с червени линии зона пред сградата редом с други полицейски автомобили. Аз използвах близкия паркинг. Бяло-синият фургон на съдебния лекар мина край нас и продължи надолу по улицата.
Майлоу каза:
— „Пъфа-пъфа, бум-бум“. Влак и пистолет. — Той вдигна единия си крак върху предната броня на колата. — „Лоши очи в кутийка“. И двата пъти Пийк е започнал да декламира един ден преди това. Кога ли копелето ще се включи в горещата психическа линия и ще почне да печели сериозни парички?
— Ако новината излезе на бял свят, сигурен съм, че агентите ще почнат да обядват с него в „Спаго“.
Майлоу изсумтя:
— И така, какво, по дяволите, значи всичко това, Алекс?
— Двама бездомници, един психолог, един келнер — отговорих аз. — Всякакви възрасти, от двата пола, черни, бели. Ако има някаква връзка, не мога да я видя. Може би Уендъл Пели стои зад нещичко от това. Но няма общо с Дада. Тъй че ако Дада е част от тази каша, това означава повече от един убиец. Същото ще е и ако братята Бийти наистина са били убити едновременно.
— Е, значи навън има цяла армия психари. Доколкото знаем, Пийк е избъбрил нещо и за Ричард, но преди да се появи Клеър, никой не му е обръщал внимание. Въпросът е как, по дяволите, Пийк е можел да знае?