— Значи Скот и Тери са били милосърдни хора.
— Истинско злато. Скот беше добро момче, но Тери бе тази, която имаше идеали. Една такава религиозна, участваше във всички начинания на църквата. Църквата се намираше на земя, притежавана от Бъч Ардъло, бащата на Скот. Презвитерианска. Бъч по рождение беше католик, но Кати, жена му, беше презвитерианка, тъй че и Бъч се покръсти и й построи църква. Тъжно нещо беше това. Да разрушиш такава църква! Бъч и неговите хора сами я построиха — красива малка постройка от бели дъски, с дърворезба и камбанария, която им направи някакъв датчанин в Солванг. И домът на Бъч беше забележителен. На три етажа, също от бели дъски, с голяма каменна покрита веранда, а земята се простираше наоколо във всички посоки. Посадиха орехи и праскови, за да продават плодовете, но отглеждаха и малка цитрусова горичка зад къщата. Човек усещаше аромата на цветовете им чак от главния път. Продаваха по-голямата част от лимоните и портокалите. Мястото на Криминс беше също почти толкова голямо, но не бе поддържано с толкова вкус. Два големи дома в двата срещуположни края на долината. — Очите му се замъглиха. — Спомням си Скот, когато беше малко момче. Бягаше между насажденията, винаги в добро настроение. — Очите му се замъглиха още повече. — Домът им беше щастлив. Бяха богати хора, но земни. — Той стана и си наля чаша вода от хладилника. — Сигурен ли сте, че не искате нещо за пиене?
— Благодаря ви, ще пийна малко вода.
Той постави двете високи чаши на масичката за кафе. Две глътки и неговата се изпразни.
— Време е да се презаредя — подхвърли Хаас. — Не искам да изсъхна като стафида. Имам нужда от повече минерална вода преди обяд. — Още веднъж в кухнята. Пресуши чашата, прокара пръст по ръба и оттам се разнесе остър, пронизителен звук. — Все още не сте ми казали защо сте тук.
Започнах с убийството на Клеър. Името й не предизвика никаква реакция у него. Когато разказах за несвързаните брътвежи на Пийк, той каза:
— Не мога да повярвам, че сте блъскали целия този път заради това!
— Точно в момента нямаше друго кой знае какво, с което да се продължи разследването, мистър Хаас.
— Току-що ми казахте, че е деградирал, тогава кой го е грижа какво говори? И така, с какво мислите, че мога да ви помогна?
— С всичко, което ми разкажете за Пийк. За онази нощ.
Хаас стисна длани и сплете пръсти. Върховете на пръстите му почервеняха от натиска. Ноктите му придобиха цвета на гъст каймак.
— Прекарал съм много дълго време, за да се опитам да забравя онази нощ, и не мисля, че имате някакво приемливо основание да ме карате отново да се върна към нея.
— Съжалявам — отговорих аз. — Ако ви е толкова трудно…
— Дяволска жажда! — каза той, като скочи на крака. — Сигурно имам диабет или нещо подобно.
22.
Хаас се върна, като не изглеждаше по-щастлив, но поне бе примирен.
— Всичко е станало през онази нощ — каза той, — но никой не разбра нищо чак до сутринта. Аз узнах втори. Тед Аларкон ми се обади — той беше един от надзирателите на полята на Ардъло. Скот и Тед възнамерявали рано сутринта да отидат с колата до Фресно и да огледат някакви машини. Скот трябвало да вземе Тед и когато не дошъл, Тед телефонирал в къщата! Никой не отговорил, той отишъл там с колата си и влязъл.
— Вратата отворена ли е била? — попитах аз.
— Никой не заключваше вратите си. Тед предположил, че Скот се е успал, тъй че решил да се качи горе и да почука на вратата на спалнята. От това можете да разберете какъв човек беше Скот — един мексикански надзирател преспокойно си се качва на втория етаж на дома му! Но по пътя си натам Тед минал през кухнята и я видял. Нея. — Той навлажни устните си. — След това един бог знае как е имал сили да се качи горе!
— Вестниците пишат, че той е проследил кървавите отпечатъци от гуменките.
— Тед беше печен човек, ветеран от Виетнам, беше видял истински битки.