— Беше ли „отцепил“ онази нощ?
— Трябва да е бил. Дори и след като му щракнахме белезниците и почнах да му крещя в лицето, като заврях пистолета си под носа му, едва можах да го накарам да се изправи. Той се кандилкаше на всички страни с онази своя тъпа усмивка, а после затвори очи и отново потъна в нищото. Трябваше да напрегна всичките си сили, за да не го застрелям на място. Заради всичко онова, което беше направил и което намерих в колибата му. — Той се извърна. — На горещия котлон… Беше взел ножа със себе си, оня, който бе използвал за малкото момиченце, беше отмъкнал момченцето от люлката му и… — Отново скочи на крака. — По дяволите, не мога да продължавам! Трябваше ми ужасно много време, за да излича от паметта си тези картини. Сбогом, докторе, не казвайте нито дума, просто — сбогом.
Той забързано се отправи към вратата и я отвори. Отново му благодарих, че ми е отделил от времето си.
— Да, разбира се!
— Само едно нещо още — казах аз. — Кой наследи имуществото на Скот и Тери?
— Цял куп роднини от целия щат. Нейният род беше от Модесто, а Скот имаше някакви роднини в Сан Франциско, по майчина линия. Адвокатът, който се занимаваше с това, каза, че има цели две дузини наследници, но никой не предяви претенции. Никой не даваше и пукнат грош за това наследство, всички бяха съкрушени от начина, по който тези пари щяха да им дойдат.
— Помните ли името на адвоката?
— Не. Има ли някакво значение, по дяволите?
— Убеден съм, че има — отговорих аз. — А майката на Скот вече е била починала.
— Преди години. Нещо сърдечно. Защо?
— Просто за да бъдем точни.
— Сигурен съм, че сте точен!
Той се опита да затвори вратата.
Аз казах:
— Мистър Хаас, има ли някой наоколо, който би пожелал да поговори с мен?
— Какво? — яростно извика той. — Това не ви ли беше достатъчно?
— Тъй като все пак съм тук, бих могъл да поговоря и с останалите — вие сте били човек на закона, знаете как стават тези неща.
— Не, не знам. И не желая да знам. Забравете! От онова време не е останал никой. Феъруей е за стари хора, които търсят покой й тишина. Аз съм единствената останка от Трийдуей на това място. И затова ме държат на разстояние. — Смехът му беше студен.
— Имате ли някаква представа къде е Дерик Криминс?…
— Всички Криминс си заминаха, както и останалите. След като Карсън и жена му получиха парите си, се преместиха във; Флорида. Чух, че са си купили яхта и плават някъде, но това е всичко, което знам. Ако са живи, ще са много стари. Поне той ще е стар.
— Жена му по-млада ли беше?
— Това беше втората му жена.
— Как се казваше?
— Не помня! — отговори твърде бързо той. Гласът му беше станал по-твърд и вече бе притворил вратата, като беше оставил само цепка от десетина сантиметра. Лицето, което се виждаше оттам, беше мрачно. — Клиф Криминс също е покойник. Инцидент с мотоциклет във Вегас — така писаха вестниците. Той се занимаваше с мотокросове, правеше номера от висшия пилотаж, скачаше с парашут, ходеше на сърф. Всичко, което имаше някакво отношение към скоростите и опасността. И двамата бяха такива. Развалени момчета, винаги искаха да бъдат в центъра на вниманието. Карсън им купуваше всички играчки, които си пожелаеха.
Вратата се затвори.
Бях вдигнал стресовото равнище на още един човек. На един психолог.
От друга страна, това си струваше.
Дали той беше реагирал с особена страст, когато стана въпрос за втората мисис Криминс, или бях пуснал в движение неговата емоционална помпа и вече всичко, което казвах, вдигаше кръвното му налягане?
Докато се връщах при колата си, аз се спрях на първия отговор: доколко беше правдоподобно да е забравил името на една от най-богатите жени в града? Нещо около мисис Криминс го безпокоеше… но нещо много важно. Навярно я беше мразил. Или пък я беше обичал. Или беше копнял за нея, без да получи удовлетворение.