Юли 1978 година. Сватбата на Скот Ардъло и Тереза Макинтайър. Сватбената рокля — „въздушно творение, с петметров шлейф и ръчна бродерия, заедно с воала от белгийска дантела и сладководните перли бяха донесени от Сан Франциско“. Тук няма разминаване в характерите. Тереза Ардъло е предпочела дълги ръкави и плътен воал.
Преминах към следващата партида вестници.
Половин година след посещението на представителите на компанията все още не се споменава за продажби на земя или някакви преговори, нито за предложения от страна на други компании.
Предложението на Криминс е отхвърлено, защото Скот Ардъло е отказал да продава, а кой ще иска да се занимава само с половината от земята?
Ако това е така, Криминс не е правил коментари, които да са отразени във вестника. През юли 1978 г. той и Сибил предприемат пътешествие до Бахамските острови. Снимки на нея на палубата, отдаващи дължимото на бикини на цветя, тя — с висока чаша ледено питие в ръката. Текстът гласи, че „тя е забавлявала останалите гости с весели песнички от различни представления и бродуейската класика“.
Нищо интересно до 5 януари 1980 г., когато стигнах до репортажа „Новогодишен бал и благотворително събиране на средства на Лигата на фермерите“, състоял се в помещенията на „Сребърното седло“ във Фресно.
Повечето снимки на хора, които не познавам. Чак до края на четвърта страница.
Скот Ардъло танцува, но не със съпругата си.
В обятията му е Сибил Криминс, дългата й, изрусена до бяло коса се развява над голите смугли рамене. Роклята й е черна, с гол гръб; гърдите й едва се прикриват в оскъдния корсаж, докато се притискат към колосаните бели гърди на Скот. Пръстите й са сплетени с неговите и големият й диамантен пръстен блести между неговите пръсти. Той гледа надолу към нея, а тя — нагоре към него. В очите му има нещо по-различно, което контрастира с образа му на солиден млад бизнесмен, в тях се виждат твърде много горещина и светлина, някакъв намек за изглупяване.
Упоена капитулация.
Може би питиетата са дошли в повече или новостта да държиш в обятията си някоя, която не е твоята съпруга, да усещаш нейната топлина срещу лицето си. Или може би голямото тържество е предложило на тях двамата възможността да развеят пред погледа на останалите нещо, което са криели в тъмната, ухаеща на мускус, стая.
Навярно именно поради това Джейкъб Хаас се стегна, когато заговорихме за Сибил Криминс. Скот, момчето, от което той отдавна се бе възхищавал, кривва от правия път с една платиненоруса лека жена от Лос Анджелис?…
Докато гледах снимката, сякаш ме обливаха горещи вълни. Тя струваше много повече от хиляди думи. Изненадващото беше, че „Интелиджънсър“ я бе публикувал.
Открих една статия на главния редактор, публикувана три седмици по-късно, която навярно обясняваше този факт:
След толкова изследвания на човешката душа и ставайки пряк свидетел на победите и труда на онези достатъчно благородни (а някой би казал и достатъчно склонни към донкихотовство) люде да се борят срещу природните стихии, както и срещу далеч по-злонамерените сили на Голямата държава, този вестник трябва да вземе страната на рационализма и самосъхранението.
За родените под щастлива звезда е съвсем приемливо и съвсем в реда на нещата да изричат светата истина за абстрактните идеали като: светостта на семейната ферма. Но за огромната част от населението, за онези смели, но преклонили глава хора, погълнати от грижата да преживеят днешния ден и да си осигурят утрешния с изнурителния си труд, който запазва плодородието на земята, отрупва с плодове клонките на дърветата и пълни каруците им с изобилие, това е съвсем друга история.
Средният гражданин от Трийдуей (а ние се осмеляваме да твърдим — и във всяка селскостопанска община) се труди ден след ден, за да може да си плати определените налози, без никаква надежда за сигурност или печалба или някакви дългосрочни инвестиции. В повечето случаи неговият оскъден къс земя в задния двор на къщичката му е негов собствен, а понякога дори той зависи от някоя финансова институция. Средният гражданин с удоволствие би кроил планове за бъдещето, но той обикновено е твърде потънал в настоящето си. Тъй че когато Фортуна му се усмихне под формата на нарастване на цените на земята, като предлага на споменатия мистър Среден гражданин възможността да получи истинска печалба, той не може да бъде осъждан, че е уловил възможността да осигури за своето семейство същата сигурност и удобства, които по късметлиите от него считат за свое право по рождение.