— Но е успяла да ги въвлече в театралната си дейност.
— Само единия от тях — оня, който рисуваше.
— Дерик — уточних аз. — Тя пишеше за това в „Интелиджънсър“. Все пак развалените юноши не правят неща, които мразят.
Уонда помълча малко.
— Да… Сигурно е изпитвал удоволствие от това. Но защо ми задавате всички тези въпроси за клана Криминс?
— Името на Дерик Криминс се появява във вестниците във връзка с убийствата. Коментира странностите на Пийк. Освен Хаас, той е единственият човек, който е позволил да цитират думите му, тъй че реших да го открия.
— Ако го намерите, не му предавайте поздрави от мен. Разбира се, не е пропуснал възможността да се надсмее на Пийк. Той и брат му изпитваха удоволствие да мъчат Пийк — друга черта от престъпните им наклонности.
— Как го измъчваха? — попитах аз.
— Какво бихте могли да очаквате от едни развалени момчета — блъскаха го, дърпаха го. Неведнъж съм ги виждала двамата и цяла банда други момчурляци на улицата, която минаваше край редакцията. Пийк също бе свикнал да виси там. Ровеше из кофите за смет, търсеше кутии от боя и бог знае какво още. Явно братчетата и тайфата им се отегчаваха и си търсеха някакво забавление. Те обикаляха около него, смееха се, удряха му леки шамари, пъхаха цигара в устата му, но не я палеха. Последния път на мен ми дойде до гуша, излязох на улицата, казах им няколко сладки приказки и те изчезнаха. Не че Пийк ми беше благодарен. Дори не ме погледна, само обърна гръб и си тръгна. Никога след това не си направих подобен труд.
— А Пийк как реагираше на подигравките? — попитах аз.
— Просто стоеше ей така. — Мускулите на лицето й се отпуснаха, а погледът й се изпразни от всякакво съдържание. — Момчето никога не е било с всичкия си.
— И не се ядосваше?
— Въобще. Беше като зомби.
— Бяхте ли изненадана, когато той избухна в насилие?
— Предполагам! — отговори тя. — Въпреки че днес не би ме изненадало. Какво казват хората? „Той от тихите ли е?“ Може ли да кажете, че някой е тих?
— Имате ли теория защо е убил семейство Ардъло?
— Беше луд. Вие сте психолог, защо лудите действат като луди?
Почнах да й благодаря и понечих да стана, но Уонда ми махна с ръка да остана на мястото си.
— Теория ли искате? Какво ще кажете за лош късмет, лошо време, неподходящо място? Като да си вървиш по тротоара и изведнъж да те прегази автобус! — Устните й се разтрепериха. Сякаш се канеше да се разплаче. — Не е лесно да оцелееш. Все чакам нещо да ми се случи, но орисията ми е такава. Понякога това е ужасно — ден след ден, все същото. — Пак ми махна с ръка. — Добре тогава, вървете си. Изоставете ме. Тъй или иначе не ви бях от помощ.
— Много ми помогнахте…
— О, моля ви се, нито думичка за това. — Но тя се протегна и хвана ръката ми. Кожата й беше хладна, суха, толкова гладка, че изглеждаше нереална. — Запомнете го, докторе: и добрият късмет може да е проклятие. Когато човек знае много, неизбежно ще го сполети нещо лошо, но не е известно кога.
24.
Когато си тръгнах малко след осем вечерта, Уилшър представляваше истински поток от фарове под черно-сивото небе. Главата ме болеше, препълнена от разкази и намеци. В Трийдуей имаше повече омраза и интриги, отколкото предполагах. Но все още нямаше връзка с Клеър Арджънт. Готов да сложа край на работния си ден, аз се обадих на телефонния си секретар от една будка на паркинга.
Истинско конско евангелие: Робин щеше да се забави до десет и един особено противен адвокат от Енсино искаше да му помогна при едно проточило се дело за попечителство. Той знаеше, че работя само за съда, а не като наемен обирджия, и все още не бе платил сметката си за една консултация, която му бях дал миналата година. Заблуди навсякъде.
Петото съобщение беше от Майлоу. „Ще съм в службата около седем и половина, свържи се с мен.“
Коментарът звучеше приблизително така: „Беше доста раздразнен твоят приятел детективът.“
Потеглих към участъка и се представих на дежурния, който позвъни в отдел „Убийства и кражби“. Край мен минаваха и се разминаваха униформени. Никой не ми обърна внимание, докато разглеждах снимките на обявените за издирване. След няколко минути вратата на асансьора се отвори и се появи Майлоу, отмятайки косите от челото си.