Нямаше нужда да моли Аруула. Тя седна зад него с меч в ръката и той сръчно насочи мотоциклета през коридора, който водеше обратно към Кървавата зала.
Там лежаха проснатите тела на неколцина носфери, а и двама суицани бяха загубили живота си тук. Рейто обаче не беше между тях.
Битката очевидно се беше преместила в други части на крепостта, защото когато Матю караше по коридора по посока на стълбището, не срещнаха жива душа.
Възнамеряваше да слезе с мотоциклета на подскоци по стъпалата. Но когато стигна до стълбището, видя причината за преместването на сражаващите се — в голямото около четирийсет квадратни метра фоайе се въргаляше огромното като на слон тяло на бял охлюв. Животното, изглежда, беше намерило пътя от избените помещения нагоре и сега събираше богата плячка. Мятащите се крака на един кръвопиец стърчаха от лигавата му уста, докато пет-шест облечени в кожи мъже от всички страни нанасяха удари по чудовището с мечове, копия и секири.
От суицаните, с изключение на един лежащ на пода мъртвец, не се виждаше никой. Мат предположи, че през избата са избягали на свобода заедно със спасените жители на селото.
Забулените бяха дотолкова заети с гигантския охлюв, че не забелязаха тътена на машината. Но с това не се печелеше нищо.
Как Мат щеше да мине покрай съществото и носферите? Във всеки случай пътят надолу по стълбището беше блокиран.
Обърна машината и подкара бързо по една галерия, която заобикаляше помещението. Когато видя под себе си масивна дървена маса, Мат спря. На това място каменният парапет на галерията беше разрушен, съсипаните останки нямаше да могат да издържат тежестта на мотоциклета. А масата представляваше добра платформа за приземяване. Оттам пътят към главния портал беше свободен.
Мат не размисля дълго и даде газ, преди гласът на разума да му нашепне, че това си е същинско самоубийство.
— Дръж се здраво!
Той се приведе. Мотоциклетът се стрелна напред, разби парапета и сред дъжд от прахоляк и каменни отломки полетя към фоайето. Стоящите наоколо носфери бяха напълно изненадани. Неколцина със скок се озоваха на сигурно място, но за двама кръвопийци ревящата машина се оказа съдбоносна.
Тогава задното колело докосна пода. Силата на удара притисна Мат и Аруула към седалката, но машината издържа натоварването.
Мат даде газ. С олюляване и с димящи гуми се насочи към портата.
Тогава бяха на свобода и гумите заораха глинестата почва. В калта на вътрешния двор лежаха поне двайсет мотоциклета. Мат трябваше да спре, за да си проправи път между машините.
В този момент над тях се разнесе мощна експлозия. В най-горния етаж на крепостта прозорците изхвръкнаха от рамките си и дълги пламъци се издигнаха към небето. Очевидно бяха избухнали запасите от гориво.
Мат се огледа. Никой от кръвопийците не ги преследваше. Това беше добре, защото трябваше да свърши още нещо.
От другата страна на двора спря пред стълбището, по което преди няколко часа заедно с Голан бяха проникнали в крепостта.
— Чакай тук! Веднага ще се върна. — даде той наставления на Аруула, слезе и забърза надолу по стъпалата.
Генераторната зала беше изоставена. Мат не си губи времето да търси полезни неща. Целта му беше шкафчето, в което беше нахвърлял екипировката си. Грабна униформата, пистолета, бинокъла и ножа и отново забърза нагоре.
Нито секунда по-рано! От главния портал изскочиха първите носфери и започнаха да сочат към него и Аруула. Но вече нямаха шанс да ги стигнат.
Мат вдигна „Берета“-та, внимателно се прицели и даде един-единствен изстрел. Повече не беше и нужно. Куршумът проби резервоара на един от двайсетте мотоциклета, изхвърчалите искри подпалиха изтеклия бензин. След секунди към небето се издигна огнена гъба и горещината на експлозията затрептя над двора.
Матю тикна вързопа в ръцете на спътницата си. Метна се на седалката, насочи машината към отворената порта и даде газ.
Хаос и огън се простираха зад тях. Пред себе си различиха няколко бягащи фигури, които се бяха устремили към селото. Слава Богу, респективно Вудану: Госеин и племето му бяха избягали! И не изглеждаше, че мъжете от Суица щяха да успеят да ги отведат в робство.
Когато Мат спря на безопасно разстояние от крепостта, слънцето проби дъждовните облаци и окъпа мрачната крепост в своята златиста светлина. Тъкмо прокънтя нова експлозия, една от многото, които щяха да последват.
Матю Дракс вече не погледна назад, когато пое курс към селото. Радваше се, че отново щеше да види Госеин, Рива, Голан и другите. Утре или вдругиден отново щяха да потеглят на север.