След секунди научи нещо по-полезно, защото от ниската гора се появиха ненадейно гърмящи мотоциклети, фаровете им откъснаха от тъмнината площада пред катедралата. Комбинираните по странен начин машини бяха управлявани от мършави фигури, които размахваха железни вериги и наподобяващи бейзболни бухалки тояги. На коланите им проблясваха дълги ножове. Носеха ботуши с обърнати кончови и бяха облечени в черни кожи, с вид на рокери от XX век.
Но най-призрачното у тях бяха плътно прилепналите кожени маски, които покриваха главите им, с изключение на цепките за очите, носа и устата, фигурите напомняха садомазохисти, издигнали в култ кожените облекла. Мат се запита дали пък тези не са оплячкосали някой порномагазин.
Не му остана време за повече размишления, защото вече бяха при тях, обкръжиха ги и започнаха да размахват опасните си „ударни инструменти“. Лъчите от светлините на фаровете им се местеха трескаво наоколо, подобно на изгубили контрол, насочени театрални прожектори и затрудняваха ориентирането.
Една стоманена верига се уви около меча на Аруула и го изтръгна от ръката й и преди Мат да успее да натисне спусъка на автоматичния пистолет, една бухалка се стовари с трясък върху кръста му и той падна на носа си. Когато отново се изправи и с пръхтене изплю калта, нападателите бяха наклонили машините си на празен ход така към земята, че мястото на полесражението беше добре осветено.
Нападаха! Мат видя, че двама дангалаци с протегнати ръце и трескаво хихикане дръпнаха дългата коса на Аруула, за да я съборят на земята.
Преди да успее да реагира, две костеливи ръце сграбчиха шията му. Опита се да си поеме въздух и падна. Противникът му загуби равновесие и залитна, така че следващият се препъна в него и се просна на земята. Когато лицето на онзи се заби в отломките, Мат отдавна вече беше на крака. С леко слисване забеляза, че кожените маски на типовете бяха с бели номера. Изрита в главата лежащия на земята Номер 26 с върха на ботуша си, така че този остана да лежи замаян.
С точен ритник между чатала му Аруула беше запратила на земята един от непознатите, който се превиваше със скимтене. Сега се хвърли върху шията на втория нападател. Ала не за да го прегърне. Връхчетата на показалците й се забиха в цепките на кожената му маска. Чу се вик от гърлото на жена.
Когато Мат най-после успя да извади Беретата си, някой замахна със стоманена верига. Тя издрънча в китката му и се уви около нея. Едно силно дръпване — Мат изкрещя, оръжието се плъзна по асфалта. Тогава втори нападател увисна на гърба му и уви ръка около врата му. Друг замахна с верига, за да довърши окончателно Мат.
Матю падна още веднъж и изпълненият с всички сили удар улучи право в лицето дангалака, който се беше метнал върху гърба му. Когато го чу да изревава, Мат се оттласна от земята. Искаше със скок да се добере до „Берета“-та, но в същия миг прозвуча злобно ръмжене.
На няколко метра от сражаващите се, откъм тъмнината се появи бял пес мутант и се приготви за скок. Докопа един от падналите, облечени в кожа мъже.
Това, изглежда, не се хареса на другите, защото закрещяха уплашено, оставиха Мат и Аруула и се притекоха на помощ на своя събрат, чието гърло песът заплашваше да захапе. С веригите и бухалките заудряха дивото куче и прекършиха кръста му, така че то, умирайки, се строполи на земята. Нападнатият, облечен в кожи мъж залитна назад, държеше се за шията си и сочеше с гъргорещи звуци зад гърба на Мат. Макар и да не разбираше гърленото ръмжене на маскирания, но това не беше и необходимо — лаят му подсказа достатъчно ясно.
Останалото се разигра за секунди. Мат се обърна уплашено и видя нападащата кучешка глутница да се приближава. Най-малко десетина озъбени, космати, бели звяра се носеха като фъртуна към тях и вдигаха облаци прах. Намираха се съвсем в края на площада, все още на разстояние двестатина метра.
Но при темпото, което си бяха наложили, нямаше да мине много време, докато стигнат тук и ги разкъсат.
Облечените в кожи хора изправиха мотоциклетите си, метнаха се на седалките и дадоха газ. Мат гледаше с леден ужас как един от тях обгърна хълбоците на Аруула и я дръпна към себе си. Варварката се стовари с писък напряко на резервоара на машината. Един лакът я шибна с все сила по тила й. Аруула немощно се отпусна.
Мотоциклетите се понесоха към катедралата и минаха отляво покрай нея. Мат трескаво се огледа към глутницата. Кучетата бяха почти стигнали до него. Във внезапно възцарилия се мрак дори нямаше време да потърси оръжието си.