Невена Борисова
Кървавата лавандула
Правили ли сте кървав секс?… Ако не сте, значи още сте живи. Засега.
Из дневника на Мартин Миланов, 12.03.03 г, общинската болница
Срещнах вампира преди 2 месеца. Оттогава животът ми е съвсем различен. По-трескав. По-тъмен. По-… кървав.
Два месеца по-рано…
— Тъпо копеле! Как можа!? Точно преди да заживеем заедно! Пазачът ми каза, че била хубава… Хубава уличница с черна рокля. Защо следващия път не ми изневериш пред прага на вратата! Може би пак ще си мислиш, че няма да се усетя. — Гласът на Анна доби застрашителни размери.
Допреди три дена я обичаше. Сега с почуда наблюдаваше изкривеното от ярост лице и се чудеше къде е изчезнала притегателната му сила. Остави обидите да рикошират в мозъка му, направи се на ядосан, засрамен, всичко друго, само не и безразличен, какъвто беше наистина, и излезе. Запъти се към магазина за червено вино и шоколадови бонбони.
Всъщност не й беше изневерил умишлено. Така се развиха обстоятелствата. Примамливи обстоятелства бяха. Момичето дори не си каза името. Просто се появи. Като по онези специфични жанрови филми. Най-важното, което прави красивата жена в такъв филм, е да се появи. И да изчезне, когато е най-необходима, което я прави още по-съблазнителна. Онова момиче му прошепна в ухото да я заведе у тях. Изглежда с това надхвърли традиционната кинотематика. Той винаги се съобразяваше с чуждите желания. Особено с тези на красиви и мистериозни амазонки, изплували от тъмното. Послушно я поведе по мокрите улици, послушно извади ключа от задния джоб на дънките си, отключи входната врата и я заведе в спалнята си и послушно й свали роклята. След това я целуна. Тя се отръпна рязко и отиде до огледалото. Той стоеше със затаен дъх и я наблюдаваше. Мислено прехвърли лицата на няколкото красиви жени, които беше виждал, и сега те му изглеждаха като египетски мумии, престояли в саркофага твърде дълго време. Тя разглеждаше отражението си.
— Всяка една черта от тялото ми е съвършена. За мен това е ненужно, аз се движа главно в мрак, но въпреки това притежавам тази външност. Знаеш ли,че в природата най-отровните животни са най-красиви? С най-ярки цветове, под които пулсира отровата. Би трябвало да те е страх от мен, но вместо това ти не можеш да ми устоиш.
Взе гребена до огледалото.
— Дълго време не съм я ресала! — каза го почти на себе си и започна да реше косата си. Чу се шум. Като че ли нещо се ронеше и падаше по пода. Тя се огледа и попита за банята.
След като вратата щракна, той се измъкна от леглото като тигър. Вдигна роклята й. Ухаеше на лавандула. Погледна надолу. По пода имаше пръст. Много пръст. Такъв шум ли издавала пръстта, като пада? Стана му неприятно и помириса роклята, за да се размечтае отново.
— Обичаш аромата на лавандула. Роклята всъщност не мирише на нищо. Всяка фибра от тялото ти е под моя контрол. Мога да направлявам осезанието ти, обонянието, слуха, дори ерекцията ти… Затова е толкова хубаво с мен. Имам способността да материализирам фантазиите.
Той се обърна и я огледа внимателно. Не беше експерт по симптомите след пушене на различните опиати, но би заложил солидна сума, че някои от тях са налице при непознатата. Всеки случай… момичето не преливаше от скромност.
— Искаш ли да ти дам нещо да хапнеш, или да ти направя един хубав билков чай? Не бих искал да се възползвам от състоянието ти. — Излъга. Би искал, и то много.
— Ще си осигуря нещо за хапване по-късно — каза тя и се усмихна. Хубави зъби, помисли си някак смътно разтревожен той. Напомняха му за нещо, но не можеше да се сети.
Оттам нататък събитията приеха формата на виелица, чийто център беше той. Зашеметен я прегръщаше и опознаваше с всяко едно от сетивата си. Минаха три страстни часа. Преди да заспят, усети ноктите й да се плъзгат по корема му.
— Казах ли ти за фантазиите? Мисля, че успях да изложа непоклатими доказателства в леглото. А сега, смятам, че е добре да поспиш. — Нокътят стигна съвсем до долу. — Аз ще отида да хапна нещо.
— Хладилникът е в стаята отдясно, има мляко и телешко — промълви той и заспа Събуди се бавно, сякаш изплуваше от дълбините на езеро, пълно с топла течност. Нея я нямаше, разбира се. На тоалетката до огледалото лежеше бележка: „ЧАКАЙ МЕ В 2 ЧАСА УТРЕ. ОКАЗА СЕ, ЧЕ НЕ САМО ТВОИТЕ ФАНТАЗИИ СТАНАХА РЕАЛНОСТ.“
Той едва дочака машината за кафе да прецеди гъстата топла течност, която обикновено играеше ролята на сутрешна закуска, и излезе от къщи. Днес се чувстваше способен да се справи с цяла планина със счетоводни папки и накрая мъжествено да се огледа за още. Влезе в колата си и дружелюбно поздрави антипатичния дебел вестникар от будката. Една котка от отсрещната тераса го загледа с любопитство.