Отключи вратата и влезе, затръшвайки я след себе си. Огледа се. Нямаше пръст по пода. Нямаше кръв. Струваше ли му се, или миришеше… на лавандула?
— Скъпи, реших да те изненадам. — Анна стоеше до масата за кафе и го гледаше с очи, пълни със обещания за 3 деца, играещи весело около камината и приятни посещения на тъщи през уикенда.
— Какво искаш, Анна? Чак сега ли се сети за мен? Два месеца и реши да направиш изненадата си чак сега? Аз чакам друг посетител. И предполагам, ще го дочакам, ако си изнесеш скандалжийския задник оттук веднага. — Все пак дали не искаше тя да остане?
— Скъпи, бях толкова глупава. Тази жена… аз… не мисля, че е било нещо сериозно между вас, нали така? В смисъл… всеки има своите слабости на моменти. Аз също съм ги имала. Реших, че вече сме квит и все още има надежда нещата между нас да се изгладят. — Тя протегна ръце към него. Тонът й, леката надежда, която се прокрадваше в ъгълчетата на очите й. Той се приближи и се притисна в нея. Прегърнаха се силно. Много силно. Прекалено силно. Стана му тясно и неприятно, приклещен в обятията й. Внимателно се помъчи да се откъсне от ридаещата жена, нахлула в хола му по никое време. Не можа. Погледна я. Това беше красивата скапана проститутка. Устните й бяха яростно присвити.
— Как го формулирах първия път, когато ти стана мой…? Аз материализирам желанията. Толкова неща бях готова да направя за теб. Преди желаеше аромата ми, тялото ми, косата ми. Онова момче, с което се нахраних, беше лицето на вашето болно общество, което сте обърнали със задника нагоре. Не аз съм жестока… вие сте жестоки и живеете в жестока общност, която скрива всичко на бунището. Аз ти се отдадох. С повече страст, отколкото заслужаваш. А ти избяга, изправен пред красотата и справедливостта, които мрака въздава.
Миризмата на лавандула и прегръдката го задушаваха. Запита се колко ли щастливи мъже в момента четат „Лов и риболов“, седнали удобно в безопасните си кресла. Зъбите й изглеждаха същите, когато ги разголваше за усмивка. А сега защо ги разголва? Ха-ха. Въпрос за 1 милион долара, дами и господа! Топла течност започна да се разлива около сънната му артерия. И тогава се чу изстрел. Преди да припадне, видя лицето на антипатичния продавач на вестници с пистолет в ръката си.
Из дневника на Мартин Миланов, 12.03.03 г., общинската болница
Ето ме тук. Изтекла е 1/2 от кръвта ми, ако ме подложат на психиатричен тест, със сигурност ще установят тежка форма на шизофрения, дължа живота си на един антипатичен продавач на жълти вестници, а приятелката ми е мъртва. Чудовището е мъртво, да, но знае ли някой колко други като него бродят там отвън. Красиви, изкусителни… и смъртоносни.