Стив и Кадилак с вълнение, смесено с безпокойство, видяха как корабът с колела се появява на хоризонта. До този момент всичко беше вървяло много по-добре, отколкото се бяха надявали. Но постигнатото с помощта на лодкарите Коджак не беше нищо в сравнение с онова, което предстоеше. Успех или провал, живот или смърт — сега всичко зависеше от онова, което щеше да се случи през следващите четиридесет и осем часа.
За известно време те щяха да бъдат официално признати членове на военната експедиция, която идваше към тях. И двамата разбираха, че един погрешен ход може да се окаже фатален, но мислите им бяха съсредоточени върху трудностите, с които щяха да се сблъскат на борда. И изобщо не им минаваше през ума, че техният план да потопят великолепния съд може да се промени ужасно още преди да са стъпили на палубата.
Глава 11
След като с помощта на далекогледа се увери, че флаговете на кораба с колела са с фамилния знак на Яма-Шита, Изо Уантанабе слезе от мостика и каза на сержанта си да подготви гореща баня и чисти дрехи на двамата водачи мюти. Ако командирът на военната експедиция или някой от подчинените му офицери желаеше да разпита тревните маймуни, те трябваше да са в представителен вид. Това означаваше да се сменят изпоцапаните, мазни „кожи за ходене“ с чисти панталони и туники и от тях да не се излъчва никаква миризма по-силна от тази на сапун.
Курабаши извика Стив и Кадилак на палубата на плаващия дом и им предаде добрата новина. Лошата беше, че не им се разрешаваше да използват банята на палубата, а трябваше да вземат една дървена каца от банята и с дадения им здрав прът да я пренесат на брега.
Каците нормално се пренасяха от четирима мъже с два пръта, но те го вдянаха в ушите по диагонал и успяха да постигнат необходимото равновесие — после едва не се изсипаха, докато я свалят от кораба.
— По дяволите! — извика задъхано Стив, след като стигнаха брега и оставиха товара на посоченото им от Курабаши място.
— Можеше да е… и по-лошо — каза Кадилак също толкова задъхан и се подпря тежко на своя край на пръта.
— Така е. — Стив се изправи и провери дясната си ключица, за да се увери, че е все още цяла.
— Да, можеше да е пълна с вода. — Кадилак възстанови дишането — си и измъкна пръта. — На връщане ще е надолу по склона.
— Спести си тъпите шеги. Курабаши започва да губи търпение.
Те изтичаха към плаващия дом и бързо пренесоха двадесет ведра гореща вода — по две наведнъж. Курабаши вървеше по петите им и крещеше при всяко разплискване и на най-малко вода на палубата. Ругаеше ги на японски, но войнишките ругатни не признават езиковата бариера.
Последното им връщане беше да вземат калъп сапун, кисета за търкане и две кърпи.
— Измие тяло от глава до пети! — излая Курабаши. — Коса, лице, всичко! Миризма трябва отиде! Няма време!
Като спряха само да вземат няколко ведра студена вода от езерото, те свалиха кожите за ходене, сграбчиха сапуна и кисетата и скочиха в изпускащата пара каца.
Стив се отпусна, докато водата стигна до брадата му, и изохка доволно от обгръщащата го топлина.
— Да се надяваме, че няма да ни изтрие гърбовете…
Кадилак се засмя.
— Тревожиш се, че може да ти се смее, като ти види…
— Идиот! Не говоря за това долу, а за това тук. — Той почука мръсния парцал, завързан около челото му.
Кадилак също носеше такъв. В лентите бяха зашити плоски от едната страна камъчета, които създаваха характерните подутини, причина трекерите да считат мютите за „хора с израстъци на главите“.
Шарките по телата им, които бяха автентични репродукции на изпъстрените с цветни петна кожи, с каквито бяха родени повечето мюти, нямаше да се изтрият колкото и силно да ги търкат със сапун и вода; само действието на масления сок от едни смачкани розово-червени листа можеше да разруши растителните багрила. Но тъй като кожите им нямаха обичайните груби подутини като от разширени вени — третата деформация, която разграничаваше мютите от другите хора — те си бяха придали вид на хора с „бучки по главата“, за да скрият факта, че всъщност са с прави и гладки кости.
Необходимостта да приличат на своите домакини Коджак ги накара да изберат Рейджинг-Бул и Дет-Уиш измежду многото доброволци. С изключение на жилките като кора на дърво на челата си двамата лодкари бяха с гладка кожа. Израстъците на челата им — костни тумори, наследствен дефект в генетичния код на мютите — бяха покрити с ленти плат, за да изглеждат четиримата еднакви на вид.
Като дете на Федерацията Стив се къпеше ежедневно още откакто можеше да стои на краката си, но преди да отиде в Ни-Исан Кадилак никога не беше изживявал удоволствието да се изкъпе с гореща вода. Любимите на майсторите на желязо каци даваха на къпещите се много чудесни възможности и двукратните ежедневни срещи с „телячките“ бяха една от най-приятните страни от този процес. Друго голямо откритие беше освобождаващият либидото ефект на сакето — бледожълта течност, приготвена от ферментирал ориз. Топлата прегръдка на водата му върна спомена и за двете и заедно с това острото разбиране, че тялото му все още жадува за освежителна глътка алкохол. Кадилак потисна неочакваната жажда, стиснала го за гърлото. Гласът на Стив прекъсна бляновете му.