— Не. Сигурно Кадилак им е казал нещо. — Стив се обърна към мюта. — Какво направи… съкруши ги с някаква огнена реч ли?
— Напротив. Те казаха нещо, което ме озадачи. — Кадилак хвърли поглед към Клиъруотър, след това бавно огледа редицата мюти и чак после се обърна към Стив и Джоди. — Причината да не сме мъртви е, че ни смятат за особени.
— Особени ли?!
— Да. Те са ни очаквали. — Кадилак видя, че се споглеждат озадачено, и обясни: — Коджак имат летописец като Мистър Сноу. Той е пазител на пророчеството за Талисмана, но е съхранил и друго предсказание, което, изглежда, се отнася за нас. Много странно…
Стив се ядоса.
— Кади, за Бога, спести ни напрежението! Ние оценяваме рекламата, но сега не е нито времето, нито мястото!
— Добре. Значи така. Освен че им е разказвал за Талисмана, техният летописец им е разказвал, че един ден… малка група Плейнфолк — Избраните — ще долети от изток в коремите на железни птици…
— Не може да бъде!…
— Почакай, не съм свършил… и тяхното пристигане ще възвести раждането на Талисмана и завръщането на техните изгубени — мютите, държани в Ни-Исан.
— Разбирам… — замислено каза Стив. — И затова те не ни убиха. — Той погледна Джоди. — Какво мислиш?
Кадилак се намеси преди тя да отвори уста.
— Що за тъп въпрос! Те мислят така! Ако вярват, че ние сме „Избраните“, защо да ги разубеждаваме? Нека си остане така. Може пък и да е вярно.
— Може — призна Стив — Ако вярваш в тази история. — Той огледа неподвижните воини. — Каза ли им, че сме долетели от Ни-Исан?
— Не.
— Тогава откъде знаят за „железните птици“?
— Оттам, откъдето Плейнфолк знаят за облачните воини и железните змии столетия преди ешелоните да се появят изпод пустините на юг. Това е магията на пророчеството.
— Ох…
Джоди, която следеше разговора им с нарастващо недоумение, каза:
— Ще ми кажете ли какво означава тази глупост за желязна птица? И кой или какво е Талисмана?
— Някой друг път, Джоди — каза Стив. — И така, къде отиваме сега?
Кадилак се усмихна.
— За момента вие тримата не отивате никъде. Не можем да рискуваме Келсо да се разприказва.
— Точно това имах предвид — каза Джоди.
— Искат да ни откарат в селището си, за да може летописецът им да ни разпита, но аз им казах, че нашият „кръвен брат“ се е заразил от болест, която върлува в земята на мъртвешките лица. И докато не стане на крака, по-добре да не го вкарват в селището. Обясних им, че ние не сме заразени. Че има опасност само за малките деца около болния.
— Хитро. Значи ние оставаме, а ти отиваш…
Стив погледна Джоди. Веждите й бяха вдигнати в мълчалив въпрос.
— Според мен е добре, Стив. Клиъруотър ни изрисува, но дори Дейв да си държи устата затворена, той не е ориентиран в ситуацията. Ти може би можеш да импровизираш, но няма да мине много време и те ще открият, че не сме мюти.
— Права си. — Стив се обърна към Кадилак. — Добре… как ще действаме?
— Ще заведат мен и Клиъруотър при техния летописец. Затова ви оставям раниците.
— И какво да правим? Да лагеруваме тук? — попита Джоди.
— Да. Няма да има никакъв проблем. Ние сме на тяхна територия. — Кадилак бързо огледа околността и посочи група високи борове — долните им клони бяха надвиснали под тежестта на натрупания сняг. — Това изглежда доста хубаво място. Защо не се настаните там?
— Ще се настаним — каза Стив намусено. — Къде ще ви отведат?
— Не казаха. Някъде на север оттук.
— Значи не знаеш кога ще се върнете?
— Не. Но те са леко облечени… което означава, че селището им не може да е много далеч. Предполагам, че до два дни ще се върнем.
— Или въобще няма да се върнете — каза Джоди.
Кадилак отговори с философско вдигане на рамене.
— Зависи как ще се разберем с техния летописец. Ако успеем да го убедим, че наистина сме Избраните, може да ни предложат постеля и храна три пъти на ден чак до края на зимата.
Стив кимна замислено.
— Това решава въпроса за вас двамата и може би за Джоди и мен. Но Келсо остава на студа… или неговата „болест“ неочаквано ще бъде излекувана по чудо?
— Стига вече, Брикман. И двамата знаем само един лек за Келсо и…
— Я почакай! — викна Джоди.
Кадилак се обърна към нея.
— Не! Какво да чакам? Без мен и Клиъруотър животът ти не струва пукната пара! Дори ако Мистър Сноу беше тук, не би могъл да излекува Келсо. Той се нуждае от операция… и само твоите хора мога да я направят…
— Но…
— Виж! Няма да споря. Келсо е ваш проблем… и вие имате два дни да решите как да постъпите.
— Жалък дивак! — Джоди се хвърли напред, протегнала ръце към гърлото на Кадилак.