— Келсо използва ли кодово име?
— Да, Рат-Качър…
Стив прие откровението на Джоди спокойно. Нямаше никаква полза да се гневи.
— Защо чак сега ми казваш за това?
Джоди се поколеба, после каза:
— Моментът изглежда подходящ. Нека погледнем фактите. През последните няколко дни трябваше да мислим за по-важни неща. Кадилак винаги беше наблизо и… аз бях…
— Объркана?
— Да. Истината е, че не знаех какво да мисля. Бях изненадана, естествено. Прекарах близо година с Дейв. Е, понякога той е голяма досада, но станахме много близки. Мислех, че е обикновен нарушител. А след това… мислех същото и за теб. Малко се обърках, когато те видях облечен като мют. Но когато се срещнахме в Ни-Исан и накрая се изчисти и ми каза, че си фед под прикритие, плюс всичките други глупости… като връзката ти с вестителя…
Тя махна с ръка.
— Аз съм обикновен, съвсем лоялен човек, Брикман. С всичките споразумения, които правеше, от време на време губех представа кой, кой е. Първата ми реакция — след като се възстанових от изненадата — беше да си мисля, че може би ти и Дейв сте в тайно споразумение, но работите поотделно.
Стив кимна.
— Да, мога да те разбера. Ти си мислила, че…
— После ни се свърши горивото и начинът, по който постъпи Дейв, ме накара да мисля, че може би ти не знаеш какво цели той. И в този момент той се блъсна в дървото и се потроши целият.
— И ти започна да го съжаляваш…
— Какъв беше смисълът да ти кажа? Можеше да се опиташ да го застреляш на място!
Гневът на Стив нарасна.
— Какво те кара да мислиш, че няма да го направя сега?!
Джоди го хвана за ръката.
— Защото не бива да го правиш, а и аз няма да ти позволя! С какво може да ни навреди сега? Та той почти не може да се помръдне.
— Тогава какво ти пука? Просто не разбирам, Джоди. Той е причината да попаднем в тази каша. Защо се опитваш да го защитаваш?
— По същата причина, по която, когато ти беше завързан за кола с лице към трупа, измолих от Малоун да ми позволи да се върна и да ти помогна да се освободиш. Защото ми пука! И на Дейв му пукаше достатъчно да дойде с мен! По същия начин на теб ти пукаше достатъчно, за да ме изведеш от Ни-Исан — или пък ние с Дейв ти бяхме необходими, за да увеличиш бройката?
— Не! Обещах ти да те извадя оттам и го направих. Ние сме от „Биг Блу“, нали?
— Точно така. Най-добрите. Затова искам да направя най-доброто и за двама ви.
— Продължавай. Слушам те…
— Ако самолетите се върнат, ще им дам сигнал, че ние с Дейв сме тук долу. И ако попитат къде си ти, ще им кажа, че ти, Кадилак и Клиъруотър не сте се върнали от ловния излет. Че вероятно си хванат от мюти и единствената причина, поради която съм се спасила, е, че съм останала да се грижа за Дейв. — Джоди замълча. — Как ти изглежда?
— Продължавай…
— Вероятно ще трябва да им кажа, че си имал намерение да се опиташ да стигнеш до Уайоминг… но че всички трябва да забравят за това сега, защото ако все още не си мъртъв, вероятно скоро ще бъдеш. — Тя вдигна рамене. — Мютите убиват всеки, който нахлуе в тяхна територия, нали?
— Правилно…
— Разбира се, няма да им кажа нищо за онова, което Клиъруотър направи в Херън Пул. Във всеки случай те вероятно няма да го повярват. И освен това приказването за мютска магия е нарушение на Първи кодекс.
Стив почака малко.
— Това ли е всичко?
— Да.
— Не забравяш ли нещо? Келсо може би е фед под прикритие, но ти си била с група нарушители цяла година. Какво мислиш, че ще направят те, Джоди — ще ти закачат медал за спасен живот на един фед? Ти си видяла твърде много и знаеш прекалено много. Ако те върнат във форт Уърт, вероятно ще завършиш изправена до стената.
— Знам. Но това е единственият начин, по който мога да спася вашите задници. Два живота срещу един. — Тя се намръщи унило. — Съотношението не е толкова лошо.
— Това е лудост. Трябва да има някакъв друг начин да откараме Келсо на борда и да запазим теб от…
— Не! — Джоди стисна здраво китката му. — Аз искам да отида. — Тя погледна в очите му за някакъв знак на поощрение, но не откри такъв. — Знам, че изглежда, като че ли бягам от теб, но… — тя спря неловко — това е най-добрият шанс, който някога ще имам да оправя нещата.
— Тогава го използвай. С командването на „Дамата“ като свидетели за твоя случай може да излезеш по-чиста и от бельото на Генералния президент.
— Приятно е да мислиш така, но ако изтегля билет за стената, ще им кажа какво мисля. Имам достатъчно какво да кажа, Брикман. — Устата й се изкриви в уморена усмивка. — Някога вярвах във Федерацията — вярвах, че Първото семейство не може да прави нищо лошо. После Дейв и Малоун, и Медицинската шапка ми показаха съвсем друг начин на живот, на чувстване и мислене и аз повярвах в това. — Разбрах, че сме захранвани с лъжи, а после открих, че Дейв — един от хората, които ми спасиха живота — също не е истински. Не го мразя за това, но то ме накара да разбера, че никъде не може да се намери истината, Брикман. Така човек може да приеме най-удобната лъжа и да живее с нея.