— Мисля, че грешиш, но знам какво искаш да кажеш. — Стив въздъхна с искрено съжаление. — Решението е твое, Джоди. И така, сега какво?
— Е… за да не направя нещо прибързано, може би трябва да обсъдя нещата с Дейв.
— Остави това на мен — каза Стив и видя как в очите й трепна тревога. — Не се тревожи. Няма да му създавам проблеми. Почти съм сигурен, че той дойде с теб, защото искаше да види накъде ще тръгна. Вероятно е имал заповед да не установява контакт. Високите жици, които ръководят този мръсен бизнес в Гранд Сентрал, имат някои странни представи. Те не обичат хора като нас на предната линия да се сприятеляват.
— Кажи ми нещо…
— Какво?
— Когато пресичахме езеро Ери. Ако Дейв и аз не ти бяхме казали, че не искаме да се върнем, какво смяташе да правиш?
— Щях да ви упоя като другите — каза Стив.
Джоди огледа небето, след това се изправи и излезе на открито, обърна се и погледна Стив.
— Когато през 2889 дойде новото попълнение, Голямото Д ми каза, че трябва да те следя. Не съм изненадана, че са те направили фед под прикритие.
Стив скромно вдигна рамене. Нямаше план. От момента, в който се бяха качили на борда на кораба с колела за Бу-фаро, той сам беше решавал какво да прави. Беше объркан — докато не се появи Роз на тяхната „частна линия“ с уверението, от което се нуждаеше. Но при сегашното опасно положение не бе време да проявява слабост или нерешителност. Ако Джоди беше убедена, че той е десет хода по-напред в играта от всеки друг, защо да й отнема илюзията?
Глава 5
За планеристите на „Луизианската дама“ вторият ден донесе по-окуражаващи резултати. През нощта над главната площ на претърсване имаше нови снежни вихрушки, но вятърът, който беше променил пейзажа в нова картина с остри като нож дюни и дълбоки дупки, беше издухал натрупания върху изоставените скайрайдъри сняг.
Съгледа ги следобедният патрул, воден от Нейт Стинсън. Той беше заместник-командир на отделение на „Пясъците на Иво-Джима“ преди да бъде прехвърлен и издигнат на поста, който Джоди беше заемала на „Дамата“. Стинсън предаде новината на Хартман, а после, след като и четиримата пилоти огледаха района от ниско, нареди на Викърс да кацне и да проучи мястото на катастрофата.
Планеристът, един от двамата в настоящия патрул, чийто самолет беше оборудван със ски, не беше много очарован, но не можеше да направи нищо, освен да каже „Прието“. Кацна на някогашната магистрала и рулира до мястото, където единият от двата скайрайдъра стоеше повече или по-малко изправен, с носово колело, зарито в снега.
Като остави двигателя да работи в случай, че се наложи бързо да се махне, Викърс тръгна към него. Вятърът беше разчистил участъци от рушащата се магистрала, но растителността по наклоните беше хванала снега в ледена кора.
Това беше вторият оперативен полет на Викърс, но до този момент той беше кацал само на равния летателен дек на ешелона. Е, това не беше съвсем вярно. Беше извършил четири рисковани приземявания за изпробване на ските, но фактически за първи път изминаваше повече от десет метра на територията на Плейнфолк и преди да пресече Мисури никога не беше виждал толкова много сняг. Той тръгна напред с неточното предположение, че снегът е дълбок само до глезен, но пропадна през крехката снежна кора и потъна до колене. След като се възстанови от първоначалната изненада, се опита да продължи с целенасочената крачка, с която беше тръгнал от скайхока, но скоро беше принуден да премине към патешки ход поради затрупаните под снега корени и стебла, който се заплитаха в краката му.
„Проклета шибана повърхност… Първото семейство трябва да провери мозъците на онези, които желаят да живеят на такова отвратително място.“
Скайрайдърът не беше много далеч от магистралата, но докато стигне до него, Викърс беше изчерпал целия си речник от обидни и неприлични думи по адрес на скапаните високи жици, замислили тази операция.
От въздуха самолетът не изглеждаше повреден, но когато стигна по-близко, Викърс видя, че скайрайдърът се е превърнал просто в скелет. Орда търсещи плячка мюти, досущ като пустинни лешояди, смъкващи годните за ядене части от някоя мъртва камила, бяха оставили металните корпуси чисто голи: седалки, кабели, контролни лостове и жици, инструменти, люкове, части от навес, всеки квадратен сантиметър и всичко, което можеше да бъде отвинтено, разпрано или откъснато, беше изчезнало.