Сърцето на Клиъруотър се сви, но Кадилак прие задачата с увереността на човек, за когото няма нищо невъзможно. Докато тичаха на юг, той реши да не обръща внимание на укорителните й погледи, но се укоряваше за неконтролираното си красноречие. И загадъчната личност, която се криеше в мозъка му, с нарастваща тревога си задаваше същия въпрос без отговор: „Какво ще правя?!!“
Стив пресрещна колоната една миля на север от лагера и отведе Кадилак и Клиъруотър настрана.
— Разтревожихте ме. Очаквахме ви още онзи ден.
— Пътят е по-дълъг, отколкото мислехме — каза Кадилак.
Стив погледна Клиъруотър. Лицето й изглеждаше измъчено.
— Добре ли си?
Кадилак отговори преди нея.
— Тя е чудесно. Какво направихте с Келсо?
— Все още е с нас, но се приготви да чуеш изненадата. Джоди направи интересно предложение и мисля, че трябва да го обсъдим. — Той огледа небето. — Хайде да се поприкрием…
Облечените в кожи воини ги последваха между боровете и седнаха достатъчно далече, за да не чуват.
Стив погледна мютите, после попита:
— Как се разбрахте с техния летописец?
Кадилак отговори със самодоволна усмивка.
— Тук сме, нали? Изиграх му истински номер.
Изражението на Клиъруотър не се промени, но очите й говореха за друга история.
— Сигурно… Но как така вие и Мистър Сноу не сте знаели за това пророчество за Избраните? Нали всички летописци си предават тези неща по време на годишните събирания на търговския пункт?
Кадилак не се опита да скрие раздразнението си от този опит за подкопаване на новосъздадения му авторитет.
— Брикман! Остави въпроса за пророчествата на онези, чиито умове са обучени да разсъждават върху такива неща!
В опит да запази мира Клиъруотър каза:
— Древния може да е скрил тайната, за да ни защити. Неведението и ужасът на унижението, които трябваше да изживеем в източните земи, ни дадоха безразсъдния кураж, който ни беше необходим. Предварителното знание на тези неща може би щеше да отслаби решителността ни.
— Умно — каза Стив и кимна възхитено. — Но не дава отговор на моя въпрос. — Той кимна към седналите настрана мюти. — Ако те са ни чакали, това означава, че е било определено да оцелеете при пътуването ви в Ни-Исан. Така че няма никаква разлика дали сте знаели в какво се замесвате, или не.
— Може ли да се върнем към истинската цел на този разговор? — сряза го Кадилак. — Не сме тук да оправдаваме нашите действия, а да чуем защо не си решил проблема с Келсо!
— Ще стигна и до това. Тези хора там… те ли командват, или вие?
Кадилак погледна дванадесетимата мюти и се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Кристо! Въпросът е пределно прост! Ще направят ли каквото им кажеш!
Кадилак отново погледна към мютите, след това погледна предпазливо Стив.
— Просто ми кажи какъв е планът, Брикман. Виждам, че изгаряш от желание да ми кажеш.
— Страхотно. Самолетите, които видяхме, са…
— … от „Дамата“. Знам. Краищата на крилата им са бели. Само че са „Марк Ту“, за разлика от моделите с делта крила, на които летяхте ти и Джоди миналата година в Уайоминг. Преди М’Колите да туриха край на обещаващата ти кариера.
— Правилно… — Стив не допусна прекъсването да го отклони. Кадилак се мъчеше да уреди стари сметки и имаше известна възможност. Ако не бъдеше спрян, скоро щеше да си повярва, че той движи нещата. Беше време за малко подмазване. Една лека усмивка. — Когато влезеш в нечий ум, ти наистина го източваш.
— Просто исках да ти го напомня… в случай че се опиташ да го подминеш.
— Напротив. Това е шанс да се представиш пред новите си приятели.
— Не ми казвай. Остави ме сам да се досетя. Джоди смята да направи опит да се върне на борда на „Дамата“… и ще вземе и Келсо.
— Браво. Източването на сакето от организма ти наистина ти е изострило ума.
— Добре. Това ще ни отърве от Келсо, но каква ще ни е ползата?
— Джоди ще се закълне с ръка на сърцето, че е видяла как на връщане ни е хванала голяма хайка мюти. Нея не са я видели, защото е била на закрито с Келсо, но тя ни е видяла с далекогледа. Те са ни посекли и след това са провесили телата на пръти и са ни отнесли.
Кадилак и Клиъруотър се спогледаха угрижено.
Стив усети, че нещо в думите му не се връзва, и се опита да ги успокои.
— Сигурно се чудите дали може да се вярва на Келсо, че ще потвърди историята й. Няма проблем. Откакто заминахте, той непрекъснато е упоен. Не знае дори ден ли е, или нощ. — Той ги погледна, но лицата им не изразяваха нищо. — Така че само от нея зависи. И тъй като тя е доверен член на екипажа от пет години…