В известен смисъл работата (тоест оценката за „отношението“ на екипажа към лидерството и директивите на Първото семейство) на оценителите на активна служба — защото това беше тяхната официална длъжност — наподобяваше на работата на политкомисарите в поделенията на Съветската армия — особено по време на инцидента отпреди Холокоста, известен като Втора световна война.
Комисарите обаче бяха видими и можеха да обсъждат с военните командири „правилността“ на тактическите решения. Един ОАС имаше също власт да провали кариерата на човек; трудността идваше от това, че не можеш да видиш дори върха на айсберга. Когато го откриеш, обикновено вече си накован лошо и загиваш заради нарушения на Кодекса — не се приемаха никакви смекчаващи вината обстоятелства.
Оценителите можеха да прекарат в определена команда месец или година. Един ОАС можеше да бъде старши или младши офицер, техник, войник — всякакъв. Това беше особеността и красотата на системата — не беше необходима огромна армия от хора да си навират носа навсякъде. Подобно на много от влиянията, упражнявани от Първото семейство, това действаше по класическия принцип, известен като „СНС“ — Страх, Несигурност и Съмнение.
Лейтенант Хармър може би беше доказал, че е досаден, но един от неговите спътници от Пуебло, Дийк Хейуд, се оказа истинска находка. Видеокомуникационният техник имаше ненаситна страст към безоблачното небе, но доколкото всички знаеха, това не беше нарушение, наказуемо със затвор — макар че може би беше явно умствено нарушение. Каквото и да беше официалното мнение, екипажът на „Дамата“ смяташе пристрастеността на Дийк за малко и простимо отклонение, когато се съпоставеше с факта, че този човек беше електронен гений. Още щом се качи на борда, той поправи няколко системи и сега се беше заел с апаратури, чийто периодични повреди се бяха оказали непосилни за диагностичните умения на техниците на „Дамата“.
В очакване на първия контакт въздух-земя Дийк беше комплектувал две идентични черни кутии — една за всеки от сменяващите се патрули от четири самолета. Монтирани на „Скайхок“, те позволяваха на човек от земята да се свърже с „Дамата“. Единственото, което трябваше да направи планеристът, беше да пусне подходящо опакован уоки-токи и Хартман можеше да говори директно с човека долу.
Групата на Стив обаче имаше две радиостанции — по една към всеки от пакетите за оцеляване, с които бяха комплектовани двата паднали самолета. В резултат на това Джоди първа се обади по радиото още преди да й пуснат парашута.
Гас, който си представяше как пристига с изгрева като легендарната 5-а кавалерия, не беше много доволен.
— Няма значение — каза Бакстър. — Нали ще слезете да я вземете.
Скрити на безопасно разстояние под боровете на север от лагера, Стив, Кадилак и Клиъруотър се редуваха да наблюдават събитията с далекогледа, който беше дошъл от същия пакет за оцеляване, като преносимата радиостанция, която лежеше до тях. Тя беше настроена на стандартната честота, използвана за връзка въздух-въздух и въздух-земя.
Стив видя Джоди да се появява с втората станция в лявата си ръка и ракетен пистолет в дясната. Тя погледна към кръжащите високо в небето самолети, после изстреля почти успоредно на повърхността зелена ракета. Ослепителното огнено кълбо падна почти по средата на огромните цифри, които Стив и Кадилак й бяха помогнали да утъпче в снега през нощта.
Стив наблюдаваше как от горящия магнезий се разнася пушек и мислено направи преглед на извършената подготовка, за да се увери, че са взели предвид всичко.
За да придадат тежест на думите й, че е прекарала последните няколко дни самичка с ранения Келсо, те грижливо прикриха следите от последните си движения около лагера и когато се оттеглиха на север към сегашното си скривалище, вървяха в колона по един.
Преди да напуснат лагера Клиъруотър използва малко сапунени листа и разтопен сняг да изтрие боята от лицето, врата и ръцете на Келсо, после помогна на Джоди да направи същото със себе си. Почистването беше нужно, за да предотврати инстинктивната реакция на хората, които щяха да ги спасят. Ако неочаквано се намереха изправени пред мюти, те вероятно веднага щяха да стрелят. Тогава Стив се сети, че когато видят изрисуваното й тяло, това неизбежно ще доведе до неудобни въпроси.
Джоди се съгласи и скоро се изправи съвсем гола и трепереща до малкия огън. Всички се струпаха около нея и я затъркаха като луди.