Стреснат, Стив се претърколи в снега.
— Какво беше това, по дяволите?
Кадилак се премести до него.
— Някакво животинче завършва живота си по неприятен начин. Ще ми дадеш ли…
— Разбира се. — Стив сложи далекогледа в протегнатата ръка на мюта.
Когато Радък се върна с двата предпазни колана, въздухът около самолета на Гас беше пронизан от доста различен, но също толкова смразяващ звук.
— Какво ста…
Ззззззуииииии! Нещо друго прелетя покрай тях после — Ззззззуиккк! Ззззззуоккк! Две стрели от арбалет удариха самолета. Първата мина право през десния стабилизатор на опашката и продължи. Втората влезе през носа, за малко не уцели Радък и спря — острието изскочи от другата страна точно където стоеше Гас Уайт.
Гас скочи, сякаш е ударен от ток на електрическия стол.
— Мамка му! — Той извади пистолета си и клекна да се предпази.
Радък също се снижи.
— Виждаш ли ги!? Виждаш ли ги!? Къде са по дяволите?
Джоди коленичи до тях.
— Не се паникьосвайте, момчета. Далече са.
— Откъде знаеш!?
— Мютите обикновено не пропускат. Ако бяха близко, тази стрела щеше да прониже и трима ни. — Джоди погледна забитата стрела и извади радиостанцията си. — Блу Четири, тук Сноу Бърд. Помощ. Обстрелват ни с арбалети. Броят на враговете е неизвестен. Оценена далечина — хиляда метра от нас. Гледай червена ракета за посоката. Край!
Джоди даде радиостанцията на Гас, бързо зареди червена ракета в плоския ракетен пистолет, подпря ръце на фюзелажа над стрелата и изстреля ракетата към далечната линия дървета. Разстоянието не беше хиляда метра, а хиляда триста двадесет и пет. Беше отишла там с Брикман и другите да остави фалшиви следи през нощта и на връщане механично беше преброила крачките си. Червената ракета беше насочена право към точката, където ги беше видяла последния път. Джоди дори не можеше да си представи какво се е объркало, но вече не можеше да направи нищо, за да защити Брикман. Щом диваците бяха решили да ги нападнат, изборът беше съвсем прост.
Ззззззуоккк! Една стрела долетя от друга посока и рикошира от отворения люк на скайхока на Гас. Радък, който завързваше допълнителните колани към шасито, се наведе и изруга, но пръстите му продължиха да работят.
— Дойде оттам! — извика Гас и включи радиостанцията. — Блу Четири, тук Граунд Хог Едно. Врагът ни обстрелва! Какво чакате? Стреляйте по тия негодници!
— Идваме, Граунд Хог Едно. Край.
Джоди изстреля втора червена ракета към десния край на гората; четирите кръжащи самолета се разделиха на двойки и се спуснаха към невидимите цели.
Радък я хвана за рамото.
— Отиди при моя самолет и свали шасито. Можеш ли да го направиш… и да влезеш в чувала?
— Разбира се. Няма проблем.
— Окей, действай! Ние с Гас прибираме твоя приятел и идвам.
Джоди заобиколи самолета на Гас, клекна под перката и след това се втурна към втория скайхок. Ззззззуииииии! Друга стрела прелетя покрай нея. След това още две, този път високо над главата й. Ззззззуииииии-ззззззуииииии! Диваците сигурно бяха разбрали, че другите четири самолета слизат да им надупчат задниците.
В ума й прозвуча един глас. Настойчив. Изискващ. Напомнящ й, че трябва да направи нещо. Да, разбира се. Всичко това имаше смисъл. Това не беше атака. Не се предвиждаше никой да бъде убит. Това беше диверсия за отвличане на вниманието на онези, които може би не разбираха, че тя помага на приятелите си…
На Гас и другите, които бяха приковани към земята, може би им се стори цяла вечност, но четирите кръжащи в орбита скайхока се забавиха по-малко от тридесет секунди. Забавянето се дължеше на това, че Блу Четири, пилотиран от Шийла Крей, трябваше да предаде на Хартман бърз рапорт за ситуацията, преди да може да открие прикриващ огън. Но сега, най-после, мютите бяха открити. Крей, която водеше атаката на левия край на гората, включи електромотора, който щеше да завърти шестте цеви на пушката, и сложи палец на бутона за стрелба. Когато го натиснеше, пушката щеше да изстреля със скорост хиляда и двеста залпа в минута смъртоносна градушка от остри като бръснач игли.
В целевата площ долу дванадесет мюти Коджак вече тичаха навътре в гората и изчезнаха в грубия заслон от сплетени клони, който бяха построили през нощта по инструкция от Кадилак, докато той и другите небесни пътници бяха заети другаде.
Стив и Кадилак бяха все още в опасната зона и се караха, стигна се почти до бой. Клиъруотър, временно забравена от двамата мъже и самата тя забравила за присъствието им, стоеше на няколко метра от тях със затворени очи, разкрачена, с ръце на бедрата и лице, обърнато към небето; умът й бе насочен към нещо отвъд него.