Крей беше първата жертва, но Уайт не беше сигурен кой от другите трима пилоти е отговорен за масовата сеч. Тя имаше потискащо познат характер, но Хартман знаеше, че по този въпрос трябва да запази мислите си за себе си и за малцината колеги, на които можеше да се довери. Публичното говорене по този въпрос беше нарушение на Първи кодекс. За официалния дневник трябваше да се намери някаква запазваща репутацията формула. Но този път, със загубата на цели четири съвсем нови самолета, трябваше да е нещо по-приемливо от обичайната „пилотска грешка“.
Гас и Радък кацнаха плавно на снега от дясната страна на „Дамата“ и в сгъстяващия се мрак рулираха към авиационния вагон. Наземният екипаж и някои от лекарите от санитарния вагон вече чакаха. Хартман беше използвал парните дюзи да изчисти снега под ешелона и площадката под корема на съседната секция беше свалена, за да могат хората да влизат и излизат.
Бък Макдонъл също беше там. Беше решил да посрещне Джоди с усмивка, но при загубата на четирима планеристи нямаше място за усмивка. Въпреки това се успокои, като я видя. И все пак погледна с неприязън парцаливите й кожени одежди.
— Казан… Приличаш на нещо, което мютите убиват за обяд. — Той я прегърна. — Хайде. Старецът с нетърпение очаква да те чуе. Насаме.
— Ей сега… сър. — Джоди хукна при лекаря, изброи вероятните рани на Келсо и лечението, което беше провела, после добави: — Не го местете на носилката. Най-добре е да остане завързан за люка, докато не го качите на операционната маса.
Лекарят, който беше дошъл да ръководи прехвърлянето на Келсо на „Дамата“, се съгласи.
— Права си. Добре, момчета, да го вкараме вътре.
Джоди хвърли последен поглед на другаря си и очите й се насълзиха. Тя стисна ръката на Радък и махна на Гас Уайт.
— Ще се видим по-късно, момчета.
Докато вървеше по рампата с Макдонъл, шефът на въздушното звено даде знак на оператора на крана да започне да вдига скайхока на Радък. Четирима души от наземния екипаж бяха готови да откачат самолета и ръчно да го вкарат във високия двадесет фута хангар на палубата. Под тях другите членове на наземния екипаж бързо сгънаха крилата и опашката на самолета на Гас и го избутаха под стрелата на крана. Започнаха да падат снежинки.
Санитарите сложиха люка и неговия вонящ, увит в кожи товар на една количка. Лекарят доближи нос до тялото на Келсо.
— Мисля, че има гангрена… — Подкараха количката към санитарния вагон.
Джоди и Макдонъл минаха покрай летателния вагон преди скайхокът на Радък да стигне на предния асансьор. С изгубените четири самолета в хангара имаше достатъчно място. И щеше да има достатъчно празни места на масата в столовата. Макдонъл качи Джоди на една количка с акумулаторно захранване, паркирана в една странична ниша, и поеха по коридора към командния вагон.
Когато и последният човек се качи, тумбестата рампа на вагона зад летателния вагон се затвори. Скайхокът на Гас Уайт също беше свален в хангара, след това правоъгълната дупка на летателната палуба се затвори. Останалите пилоти и другите членове на екипажа се струпаха около Гас и Радък и заслушаха внимателно разказа им как цялата операция едва не се провалила. Хармър, строгият лейтенант от Пуебло, трепереше от гняв. Ако неговото искане да изведе хората си беше прието, сега там щяха да лежат изкормени и потънали в кръв диваци вместо момчета в синьо.
В санитарния вагон екипът на хирурга капитан Кийвър провери дали Келсо е още жив и изслуша рапорта за предполагаемите му рани. Кийвър реши да направи визуален преглед, последван от цялостно сонарно сканиране, и нареди на лекарите да свалят коланите, които държаха Келсо към люка, и да разрежат кожите и термоодеялата около потрошеното му тяло.
Джоди и Макдонъл слязоха от количката и влязоха в командния вагон. Бакстър, първият оперативен офицер, слезе по стълбата от „седлото“.
— Командирът горе ли е? — попита Макдонъл.
— Да. Ще слезе лично. — Бакстър подаде ръка на Джоди. — Отдавна не съм те виждал. Как се чувстваш?
— На борда? Малко странно, но… с всяка минута по-добре.
— Какво е станало с лицето ти?
Джоди пипна обезобразяващия розов белег, който минаваше по лявата страна на лицето и врата й, и отвърна с крива усмивка:
— Получих го, когато целунах „Дамата“ за довиждане. Надявам се посрещането у дома да е по-малко болезнено.
Бакстър кимна с безразличие и се обърна към Макдонъл.
— Влизайте. Всичко е готово. Аз отивам при моите момчета в летателния вагон.
Макдонъл и Джоди влязоха в личната квартира на Хартман. До две съвсем нови кърпи на леглото имаше чиста планеристка униформа.