Според внушената психически заповед Джоди скри втория експлозив до тялото си. По-късно, по време на диверсионната атака на мютите, тя се възползва от объркването и постави останалия експлозив в скайхока на Радък. Не си спомняше да го е направила, но внушението беше останало в подсъзнанието й. Така че когато Бък Макдонъл й каза да се съблече — което щеше да разкрие скритото под туниката й и по този начин да наруши плана, — тя се възпротиви като умопобъркан зомби.
Келсо беше подложен на същата обработка, което го направи нечувствителен към пакета, пъхнат под кръста му. Смъртта го връхлетя преди умът му да може да регистрира болезненото усещане, че е бил предаден. Беше иронично, защото ако беше имал време, той щеше да прокълне Стив с последния си дъх.
Иронично и твърде тъжно, тъй като за първи път през живота си Стив беше невинен. Той беше играл честно. Е, почти честно. И беше надхитрен. Но Кадилак не му беше съобщил новината. Тримата тичаха на север с ликуващия си мютски ескорт и Стив не знаеше, че „Луизианската дама“ лежи изкормена и горяща и че със смъртта на Келсо неговите добре замислени планове също са изгорели.
Глава 7
Макар че снеговалежът беше спрял, на Стив му бяха необходими почти три дни да измине четиридесетте мили, които отделяха техния изоставен лагер от селището на Коджак. Затрудняван от раната от стрелата в бедрото, той не можеше да издържи на темпото, наложено от мютите, и Кадилак се възползва от възможността отново да подчертае новооткритото си превъзходство и безмилостно да го пришпорва.
Стив стискаше зъби и се молеше болката да изчезне, но на втората сутрин кракът му просто отказа и той зарови нос в снега.
Кадилак застана над съперника си с ръце на кръста, докато двама воини го вдигаха. Последва кратка препирня дали трябва да го носят, но Стив, който съзнаваше, че рискува да изгуби всякакъв „статус“ на един от Избраните, настоя да продължи сам и да стигне, когато може.
Клиъруотър заяви, че ще остане с него, и помоли двама воини да ги съпровождат, за да им служат за водачи. Тъй като тя вече беше демонстрирала силата си да унищожава всяка съпротива, която могат да срещнат, доброволци не липсваха. Кадилак настоя да продължи с останалите десетима воини и когато Стив докуцука до огъня, вече беше заел почетното място.
Така че пристигането преди другите даде възможност на Кадилак да получи лъвския дял от почестите, особено след като десетимата мюти разказаха какво се е случило, и да се похвали със свалянето на четиримата облачни воини.
Но това не било всичко, започна да се перчи Кадилак, когато дойде неговият ред да говори. Той бил спазил обещанието си да прогони желязната змия в леговището й. Както неговият ескорт можел да потвърди, двама от Избраните използвали силата си, за да влязат в умовете на врага, и принудили оцелялата двойка облачни воини да се върне в корема на звяра и да го погуби.
И сега, каза той, змията е разкъсана и запалена, погълната от смъртоносния огън, който носи в корема си. Племената на запад, най-близките до доблестните Коджак, щели да съобщят новината за нейното унищожаване от невидими удари, поразяващи със силата на земна гръмотевица.
При освобождаването на страхотната си сила Избраните били загинали — но не за дълго. Техните духове били отнесени високо и щели да бъдат събрани от Мо-Таун, Великата небесна майка, и върнати на земята в телата на силни воини. Онова, на което щастливите воини били станали свидетели — както техните съседи скоро щели да потвърдят — било силата на Талисмана, действаща чрез родените в неговата сянка.
Хеййй-ЯААААА! Викът излезе от почти хиляда гърла. Последваха възхвали, съпроводени от ритуално биене на барабани, танци и пеене, подсилени от много изпушена трева рейнбоу.
Късно през нощта дойдоха и последните. Клиъруотър беше посрещната триумфално и отнесена на ръце до гигантския празничен огън, запален в чест на гостите — огнената му колона се извисяваше на двадесет фута. Един от най-стиснатите старейшини заяви, че за един час са изразходвали повече от месечния запас гориво за зимата за цялото селище, но заядливата му бележка остана нечута.
Стив, куцата патка — буквално и метафорично — също беше топло посрещнат, но тъй като още не фигурираше в някакво блестящо действие и нямаше мистични качества, той остана на заден план.
Перченето на Кадилак вече беше започнало да дразни Стив, но той не си позволи това да го отклони от целта. При сегашното им положение беше много по-добре да остави мюта да се перчи. Личните му проблеми накрая щяха да изкарат истината наяве и Стив възнамеряваше, когато това стане, да е там. И този път нямаше да бърза да му помага. А и това съвсем не беше лоша новина: с изгряващата сега звезда на мюта той беше възприел искрено изразеното от Клиъруотър желание да сложи край на ревността.