Карлстром вдигна рамене.
— Брикман е много убедителен човек. Убедил те е да му помогнеш да изведете мютите от Ни-Исан… и ти си се съгласила да излъжеш, за да му спасиш кожата, макар да си знаела, че можеш да бъдеш изправена до стената. Да бъдеш разкъсана на парчета е по-гадно, отколкото да бъдеш изправена пред наказателен взвод, но резултатът е един и същ. И много по-бърз.
— Не, сър! — извика Джоди. — Ако бях изправена пред стената, щях да умра само аз! Единствената причина да се върна беше да се опитам да спася живота на Келсо!
— Единствената причина?
— Не, не… искам да кажа главната причина — запъна се Джоди. — Двамата мюти искаха да убият Дейв! Аз предложих да прикрия Брикман, защото това беше единственият начин, по който можех да ги накарам да сътрудничат!
— И после да разкажеш на командващия офицер, че си била принудена да лъжеш и че Брикман все още е жив, така ли?
— Нямах тази възможност, сър.
— Да. Била си твърде заета да вдигнеш във въздуха „Дамата“.
— Това не беше мое дело, сър. Опитах се да го обясня на съветничката вчера.
— Да, тя ми каза. Това наистина е интересно…
— Така беше, сър. Брикман няма нищо общо с това. Кадилак и Клиъруотър са го направили. Те са от племето М’Кол. Тяхната територия е в Уайоминг. Планеристите от „Дамата“ са запалили нивите им миналата година и са ги обстрелвали с напалм, когато те се опитали да отвърнат на удара. „Дамата“ ги е нападнала. Те са имали двоен мотив. Отмъщение… и възможност. — Джоди разказа на Карлстром какво се беше случило през нощта преди бягството и подкрепи тезата си с описание на уменията и знанията, които Кадилак беше показал в Ни-Исан.
Карлстром й позволи да изложи версията си, без да я прекъсва, после каза:
— Благодаря. Ако всичко това е вярно, изглежда, Брикман има голяма вина, че е позволил — може би дори поощрил — това предаване на знания на един враг. Ти знаеш официалния възглед за мютската магия, но ние ще имаме предвид вероятността, че върху ума ти може би е била приложена някаква… как да се изразя… неортодоксална техника за въздействие. Но поради наличието на достатъчно доказателства за възбуждане на съдебно дело срещу теб, произтичащи от експлозиите на „Дамата“, засега ще останеш арестувана…
Джоди скочи от стола си и застана мирно.
— Слушам, сър!
— … и обвинена в нарушение на Първи кодекс… — Той я погледна с присвити очи. Не обичаше да го прекъсват.
— Не е необходимо да подчертавам сериозността на сегашното ти положение, но имай предвид откровените ми забележки относно специалния характер на този случай. Ще бъдеш подложена на задълбочен разпит, обхващащ периода между падането от „Дамата“ и завръщането ти. Все пак ти вече мина голяма част от този разпит с Дилейни и съм сигурен, че мога да разчитам на твоето искрено сътрудничество…
— Да, сър!
— От друга страна, мисли какво говориш. В твой личен интерес и в интерес на Федерацията те съветвам да подбираш отговорите си и да избягваш да споменаваш за „мютска магия“. Разбира се, това зависи изцяло от теб. Не те приканвам да разказваш лъжи.
— Какво точно имате предвид, сър?
— Просто се придържай към фактите, не ги разкрасявай. Да вземем инцидента в Херън Пул. Ти можеш да разкажеш какво мислиш, че си видяла тогава и в друг подобен случай, където си била очевидец. Просто се погрижи да не прозвучи толкова невероятно и преди всичко не се опитвай да го обясняваш. Последното нещо, което искаме, е твоето умствено състояние да бъде поставено под съмнение. Разбра ли ме?
— Тъй вярно, сър!
— Добре. Не мога да ти обещая нищо, но ще направя всичко, което е по силите ми, към теб да се прояви безпристрастно отношение.
На следващия ден Карлстром и Фран Джеферсън бяха извикани в Овалния кабинет. Генералният президент вече беше прегледал звуковите записи и текстовите резюмета от двете интервюта.
— Какво мислиш, Бен? Накарали ли са го да се преметне на тяхна страна?
— Това е един от онези случаи, когато нямам точен отговор. — Устата и уморените очи на Карлстром подчертаваха разочарованието му. — Винаги сме знаели, че Брикман е хитър агент. Но откривам у него и природно подозрителен ум.
— И двамата го откриваме — каза Генералният президент. — Точно затова съм на този висок пост, а ти си ръководител на АМЕКСИКО.
— Това помага, разбира се. Но и двамата знаем, че има нещо повече.
— Абсолютно. Но сега не е време да умуваме върху загадките на естествения подбор и съмнителния път на привилегиите. — Генералният президент завъртя стола си няколко градуса наляво и отправи въпросителен поглед към Фран.