Второ, гравирането на името на татко Джак на Стената на героите не беше вечно, както си въобразяваше Роз. Във Федерацията човек можеше лесно да стане никой точно както при тоталитарните режими. Името на нейния баща-настойник беше гравирано с грациозна точност от компютърно управляван механичен гравьор, но можеше да бъде изтрито за минути чрез използване на специална силиконова паста, смесена с прах от черен мрамор. След полиране първоначалната повърхност се възстановяваше и ставаше готова да приеме името на някой друг, смятан за по-достоен за увековечаване.
Третият и последен пункт се отнасяше до идентичността на човека, който Стив наричаше „лудия вуйчо Барт“. Барт Никсън Брадли, братът на Ани, беше един от многото членове на Първото семейство, на когото бяха възложени постоянни „дълбоко конспиративни“ задачи в цялата общност. Тези индивиди обаче не бяха агенти на АМЕКСИКО. Също като повечето от Семейството, Барт дори не знаеше, че съществува такава организация. Задачата на хора като него, неразличими от обикновените трекери, беше да действат на своите „другари по оръжие“ като пример за подражание, а чрез бързото им повишаване се демонстрираше какво може да постигнат обикновените трекери чрез упорита работа и самоотвержено посвещение на дълга.
Истината беше малко по-различна. Докато хора като Хартман и Андерсън можеха да израстат до командири на ешелони и попътни станции, те действаха на повърхността. Обхватът на техните операции — и чрез разширяване на влиянието властта, която можеха да упражняват — се управляваше от логистична подкрепа, осигурявана от Федерацията.
Контролът на границите между Федерацията и повърхността и дивизионните бази в земната кора беше нещо съвсем различно. На никого, освен на Първото семейство не се разрешаваше да заема висши позиции или някакви ключови постове във важни области като комуникация, политика, обработка на храна, междущатски транспорт и всеобхватни дейности по околната среда.
Ако Роз знаеше, че Барт е от Семейството, може би щеше да си помисли, че Ани, като негова сестра, ще е защитена срещу всякаква заплаха от репресия. Би било обаче грешка да се мисли така. Женското яйце и мъжката сперма, от които се беше родила Ани, бяха свързани в епруветка, докато Барт беше продукт на нормален полов акт. Този репродуктивен акт — идентичен на използвания от примитивните мюти — отличаваше Първото семейство от неговите поданици. Но дори Ани да беше зачената по този начин, това не би я направило неуязвима. В миналото, когато бъдещето на Федерацията бе застрашавано, Семейството никога не се беше плашило да изяде собствените си членове — и не би се поколебало да го стори и сега.
Когато церемонията свърши, Роз остана с Ани, а Барт Брадли отиде на заседание в. Черната кула — сградата на администрацията на Амтрак. Ани имаше да убие два часа преди двамата с Барт да вземат совалката за Санта Фе, така че се качи с Роз на един от двата елеватора, които се движеха нагоре и надолу в средата на спиралната рампа. Слязоха на ниво 1 и използваха идентификационната карта на Ани да вземат една количка. Бяха само петдесет, паркирани косо покрай пътя, забили нос в нисък правоъгълен агрегат за зареждане.
С четири малки дебели колела, захранваните с акумулатори колички бяха като количките за голф отпреди Холокоста, но със свалена горна част. Роз и Ани избраха една, която представляваше самоуправляващо се такси; по-голямата му версия се състоеше от голям тягов вагон и открити ремаркета и се движеше през определени интервали по фиксирани маршрути.
Пъхнаха идентификационната карта на Ани в определения за това отвор и моторът се включи, а когато в края на пътуването я извадиха, от сметката на Ани беше приспадната определена сума. Контролен прибор с микрочип записа номера на идентификационната карта — когато количката се паркираше на следващата станция за зареждане, той щеше да предаде тази информация на КЪЛЪМБЪС заедно с мрежови координати на цялото пътуване. Тези координати се съхраняваха като магнитни данни на плоски метални ленти, заровени през равни интервали под повърхността на пътя, и ако някой от властите пожелаеше, те можеха да бъдат възпроизведени на видеодисплей, за да се проследи пътуването.
Въртящите се врати и елеваторите, които осигуряваха достъп до определени райони и нива, работеха на същия принцип. По този начин движението на всеки можеше непрекъснато да се записва и при нужда да се спре. Достъпът до определени области, услуги и нива на информация по обществените канали и видеомрежата зависеха от ранга и функцията на лицето и това се контролираше чрез различния клас идентификационни карти. Микропроцесорите на различни контролни пунктове също отхвърляха всяка карта, ако кредитният й баланс бе по-малък от пет точки, и можеха да се програмират от КЪЛЪМБЪС да поглъщат картата на издирвана личност и с пронизителен сигнал да алармират намиращата се наблизо военна полиция.