— Да, казахте ми — призна Карлстром. — Казахте ми също да го наблюдавам „зорко като ястреб“.
— О, не… това са твои думи, Бен, не са мои. Но ако бъда честен, те наистина изразяват онова, което имах наум. Бдителността не означава липса на доверие. В тези трудни времена това е просто разумна предпазливост.
— Съгласен съм. Все пак… ето как ще стане. Роз ще поддържа контакт с Брикман. Той планира да тръгне следващата пролет. Когато тръгне, тя ще го проследи и щом снегът се стопи, ще може да посочи точно неговото местоположение. В Ни-Исан това действаше чудесно. Можахме да съобщим на Сайд-Уиндър за възможността за среща и… сякаш като по чудо… се появява Брикман, облечен като пощальон, точно както беше казала тя!
— Да… страхотно.
Карлстром разпери ръце.
— Аз съм толкова нещастен от това, колкото и вие. Но каквото и да се казва в Книгата, и двамата знаем, че мютската магия е реалност. Единственият начин да се преборим с нея е да отвърнем по същия начин. Досега не ми бе позволен достъп до техните биоданни… въпреки факта, че работя с тези две деца… но не бяха ли отгледани те с такава цел? Защо иначе ще са в списъка за специално третиране?
— Добър въпрос. — Но Генералният президент не беше готов да отговори. — Добре… какво става в Уайоминг?
— Две неща. Никое от тях не е подробно обяснено. — Карлстром ги отметна на пръсти. — Първо, Брикман ще поднови връзката си с Хай-Сиера. И второ, ще открие, че сестра му е на борда на ешелона. Тя ще бъде изпратена като част от лекарския екип на борда на Биг Ред Уан.
Джеферсън присви очи.
— Интригуваща идея. Тя ли я предложи?
Карлстром беше изкушен да си припише заслугата, но реши вместо това да играе честно.
— Да. Обясни го по следния начин. Клиъруотър може да влиза в главите на хората и да ги кара да вършат разни неща…
— От рода на хипнотично внушение…
— Да. Нещо такова. Тя е направила няколко на Брикман. Нищо драстично. За щастие, от умствена гледна точка той е труден. Но тя е способна да създаде конфликт на интереси. Роз казва, че трябва да е колкото се може по-близко, за да изчисти емоционалната шлака, натрупана в мозъка му. На борда на „Ред Ривър“ тя ще е по-близко до мястото на действие и в същото време ще остане в пълна безопасност.
— Надявам се да е така. Не искам да загубим и двамата.
— Няма начин — каза Карлстром. — Ако всичко върви по плана и Брикман свърши своята част, нашите момчета ще се върнат с трима в торбата. — Той се изправи, закрачи по килима и накратко описа проектираната операция.
Генералният президент слушаше внимателно. И наблюдаваше и ръцете на Карлстром. Резките му жестове бяха показател за увереността му в предлагания план. Когато Карлстром свърши, Джеферсън завъртя леко стола си надясно и погледна през прозореца покритите със сняг върхове на Скалистите планини на фона на изпъстреното с разкъсани облачета чисто, дълбоко, синьо небе. Рисунъкът и верността на цветовете на света на компютърно генерирания образ, проектирани върху огромния извит екран, бяха поразяващи. Най-доброто след истинското.
Карлстром стоеше и чакаше.
След няколко минути тихо съзерцание, през което време Генералният президент загриза, а после внимателно разгледа левия си палец, той се обърна към племенника си.
— Звучи добре, Бен. Да почваме.
Глава 9
С наближаването на пролетта и стопяването на снега, когато скалистите дерета се напълниха със студена, искряща вода, мислите на Мистър Сноу се насочиха отново към съдбата на Кадилак, Клиъруотър и облачния воин, който беше обещал да ги спаси. Въпреки факта, че никой мют никога не се беше спасил от Огнените ями на Бет-Лем, той не се съмняваше, че един ден те ще се завърнат. Но щеше ли той да е жив да ги посрещне?
Известно време преди пътуването си до Източните земи Кадилак беше получил от един виждащ камък картини от смъртта на учителя си. Събитието, новината за което Мистър Сноу беше приел с толкова хумор, на колкото беше способен, трябваше да стане по време на Жълтеенето предишната година. Но сезонът беше дошъл и отминал и неговите стари кости остаряха с още една година. Бялата смърт беше започнала да отпуска ледената си хватка на земята, а той все още беше жив и здрав и без планове да се върне на мястото до двете реки, където беше намерен камъкът.
Погрешно ли беше разчел камъка Кадилак, или просто беше сбъркал годината? Преди битката с желязната змия той беше дал достатъчно доказателства за силата си като прорицател, но въпреки това все още беше новак. В камъните бяха записани и минали, и бъдещи събития, само че беше трудно да се каже кои какви са. Но дори когато гадателят разпознаеше нещата, които ще дойдат, беше изключително трудно да се установи с някаква степен на точност кога ще стане дадено събитие.