От този момент бяха започнали проблемите на Карнеги, защото в нетърпението си да направи сделка с майсторите на желязо и по този начин да има предимство пред съседите си той беше пуснал закръглената куриерска птица скоро след като неговите воини се бяха върнали с първата двойка пътници, но преди да научи, че неговите гости са един летописец и една повелителка, плюс трети, чиито сили засега бяха неизвестни. Поединично или заедно в една ужасяваща демонстрация на сила те бяха успели да разрушат четири стрелолиста и техните двама другари бяха жертвали живота си, разрушавайки тялото на една от страхотните железни змии с небесен огън и земна гръмотевица.
Принудителното изтегляне на змията беше повишило статуса на племето Коджак в очите на съседите им, но това беше дало малко основание за задоволство на Карнеги-Хол. Летописецът разбра, че историята, която бе смятал за измислена, е била сложена в устата му от Талисмана. С действията си тримата мюти с прави кости бяха доказали по безспорен начин, че наистина са Избраните, и сега той беше изправен пред необходимостта да решава между два еднакво неприятни курса на действие.
Какво да направи? Трябваше ли да скрие лъжите си зад една все по-нервна усмивка и риска да разгневи Талисмана? Ако Избраните откриеха, че са предадени, страхотната сила, която Клиъруотър беше в състояние да извика, можеше да унищожи не само него, но и цялото племе! Алтернативата беше да се остави на тяхната милост, да признае всичко и да изложи племето на убийствения гняв на майсторите на желязо, когато те дойдат пролетта и разберат, че двама от петимата са мъртви, а другите трима са успели да избягат!
Стив, Клиъруотър и Кадилак също мислеха за бъдещето. Само че тях ги тревожеше не метафизическата връзка с Талисмана, а по-земният проблем как да се придвижат от точка А до точка Б. Това разстояние беше огромно, но най-много ги тревожеше разбирането, че пътуването от езеро Мичиган до високите равнини на Уайоминг трябва да се извърши през неизвестен брой враждебни територии, ревностно защитавани от племена от кръвните линии на Д’Троит и С’Нати — смъртни врагове на Ши-Карго.
— Не разбирам защо не признаеш, че предлаганото от мен решение е идеално — каза Кадилак, когато се събраха за пореден път да обсъдят следващия си ход. — Дори Клиъруотър призна, че е разумно. Ще останем тук, докато не дойде време Плейнфолк да отидат на водата, след това тръгваме на север с делегацията на Коджак за търговския пункт, присъединяваме се към нашите хора — вероятно ще ги води Мистър Сноу — и когато всичко свърши, отиваме с тях у дома в Уайоминг. През целия път ще сме защитени благодарение на примирието. Какво по-просто?
— Нищо — отвърна Стив. — Идеята е блестяща. Съжалявам, че сам не се сетих.
— И аз съжалявам — измърмори Кадилак. — Защото ако се беше сетил, аз щях да се съглася и това щеше да тури край на всички безсмислени спорове!
— Има обаче едно нещо в нея, което куца. Ако приемем твоето предложение, това означава да висим тук до края на май. До края на периода, който вие наричате Нова земя.
— И какво от това?
— За три месеца могат да се случат много неща.
— Брикман. Колко пъти трябва да ти повтарям? Нищо няма да се случи с нас.
— Тогава защо чакаме? Защо не тръгнем направо?
Кадилак отвърна с уморена въздишка.
— Защото няма смисъл да предизвикваме съдбата. — Той вдигна ръка да спре Стив. — Да, знам какво ще кажеш, но моето виждане за значението на нашата роля в общата схема на нещата не се обезсмисля от желанието ми да вземем разумни предпазни мерки.
Стив се обърна към Клиъруотър.
— И този човек ме обвиняваше, че съм бил неискрен…
— Аз не съм неискрен. Просто подчертавам един факт.
— Разбрах. Добре. Ако в дебелата ти глава има място за някакви оригинални идеи, чуй внимателно следното. Може би ние тримата наистина сме родени в сянката на Талисмана… макар че защо е трябвало да избере мен, е загадка… и може би това обяснява защо стигнах толкова далеч. Може би ние наистина сме тук, за да постигнем нещо, но доколкото знам, още никой не е обяснил какво е това нещо.
— Въпросът е следният — продължи Стив. — Вие сте тук, ходите важно насам-натам и си мислите, че сте недосегаеми, но минавало ли ви е през ума, че може би ние вече сме направили онова, което се иска от нас? Ако е така, какво ще стане с нас? Не са ли прекомерно големи изискванията ни? Няма ли нашият голям приятел на небето да оттегли защитата си? — Стив беше ужасно сериозен, но си струваше да се види лицето на Кадилак. Засягането на новоустановения авторитет на мюта му достави голямо удоволствие. — Помислете за…