— Ще помисля. Но ти току-що ни вдъхнови. Това, което каза, е най-добрият аргумент, който съм чувал за тръгване по най-сигурния начин за дома. През търговския пункт. След три месеца.
— Не можем да си позволим да чакаме толкова време.
— Разбирам. Въпреки твърдението ти, че може би няма повече да се радваме на защитата на Талисмана, ти предлагаш да изоставим всякаква предпазливост и просто… да си тръгнем по залез-слънце.
— Разбирам рисковете — каза Стив. — Но не се отнася само за нас. Ако не действаме бързо, ще пострадат много други хора.
— Ох, докога ще продължаваш? — недоволно възкликна Кадилак.
— Зависи от това колко можеш да си държиш устата затворена.
Мютът го подкани да продължи.
— Не мога да престана да се тревожа за кораба на джапа, над който прелетяхме — каза Стив. — Ако ни е видял, можем да имаме неприятности.
— Не разбирам как, но не се съмнявам, че ще ми кажеш.
— Яма-Шита има изключителна лицензия за търговия на Големите езера. Което означава, че този кораб е един от неговите. Двете постройки, които видях на брега, подсказват, че това е постоянен лагер. Не знам какво целят, но джапите няма да построят нещо толкова далеч без някакви средства за комуникация. Предполагам, че използват или някакъв съобщителен кораб, или…
— Пощенски гълъби… — Кадилак погледна Клиъруотър. — И ако са ни видели…
— … можеш да си повече от сигурен, че новината вече е стигнала до Саракуза.
Дворецът в Саракуза беше главната квартира на рода Яма-Шита.
— Но — започна Клиъруотър — Яма-Шита е…
— Мъртъв. Знам. — Стив сложи ръка върху рамото й. — Но родът му не е. Така че какво следва, Кади? Ти си единственият, която е влизал в главите на тези хора.
Въпросът подсили раздразнението на Кадилак от непрекъснатата съпротива на Стив срещу неговите планове и той изсумтя:
— Те ще искат реванш. Но нас какво ни засяга? Ти просто се позоваваш на това налудничаво предположение, за да наложиш собственото си виждане! Ние вече не сме в Ни-Исан и дори ако екипажът на този кораб ни е видял да прелитаме над тях, в което се съмнявам, не виждам какво ще ги накара да свържат самолетите с нашето бягство от Херън Пул. И дори ако по някакво чудо на умозаключението го направят, то няма да ги заведе доникъде.
— Освен ако, разбира се, не намерят останките от катастрофата на магистрала 30. И онова, което може да сме оставили в самолетите…
— Добре. Да допуснем, че са ни свързали с Херън Пул. Признавам, че останките на двата скайрайдъра ще им подскажат, че сме продължили пеша, но те все пак нямат начин да знаят, че сме тук.
— Да се надяваме. И все пак не бива да се мотаем дълго тук. А ще се сблъскаме с още по-голяма трудност, ако отидем в търговския пункт.
— Защо?! — извика Кадилак.
— Защото там ще има три кораба с колела, пълни с червени ленти и самураи от рода Яма-Шита! Всички въоръжени до зъби и жадуващи за отмъщение!
— И какво от това? Те няма да ни познаят. През по-голяма част от времето, докато бяхме в Ни-Исан, Клиъруотър и аз бяхме с чиста кожа.
— Но аз не бях! — извика Стив и се удари в гърдите. — Колко мюти с руса коса има?
— Можеш да я боядисаш!
Стив избухна.
— Ах, колко умно! Да не мислиш, че това е единственото, което ме тревожи? Те знаят, че вие двамата сте от племето М’Кол! Ако не ни задържат предварително, мислиш ли, че джапите ще допуснат вашите хора да си отидат, без да им отмъстят?! Кристо! Видях ги да разстрелват четирима от собствените си хора само за да покажат колко са добри скапаните им пушки! Доколкото ги познавам, те може да съсекат на парчета цялата търговска делегация на М’Кол.
Кадилак скри тревогата си зад пренебрежителна усмивка.
— Стига глупости, Брикман. Древният няма да позволи такова нещо.
— Страхотно. Ами ако не успее?
— Тогава другите делегации ще ни дойдат на помощ.
— Племената Ши-Карго може би. Но какво ще кажеш за Д’Троит и С’Нати. Те ще се радват на възможността да се нахвърлят върху вас. Бях на търговския пункт миналата година. Летописците се разбираха, признавам, но мнозина от техните воини изгаряха от желание за бой. Ако на М’Колите и на останалите от Ши-Карго не им бъде разрешено да търгуват, това ще е от тяхна полза. — Знаеш как е. На повърхността има усмивки, но под тях са готови да се хапят като кучета. Вашите хора са толкова заети в опити да си навредят един на друг, че джапите имат успех всеки път, когато правят сделка. Знам, защото когато не гледах вас двамата, ги наблюдавах как правят бизнес. Всъщност няма да ме изненада, ако използват някои от Д’Троит да забият ножа вместо тях.