— Това е още една причина да отидем там. Ако силата на Древния го напусне, Клиъруотър ще заеме мястото му. Ти видя какво се случи в Херън Пул. Тя ще направи същото, и дори повече!
— Ами ако се окаже, че не може? Ти загуби дарбата си да четеш камъните. Да предположим, че тя неочаквано открие, че повече не може да кара камъните да хвърчат във въздуха? Какво ще правим тогава?
Кадилак вдигна рамене.
— Ще трябва да приемем волята на Талисмана.
— Не съм съгласен. Аз искам да съм в състояние да мога да направя нещо. — Той посочи Клиъруотър. — Ти не можеш да разчиташ, че тя ще ни спасява винаги когато сме натясно.
— О? Защо не?
— Защото аз няма да позволя! — извика Стив. — Всеки път, когато един повелител освобождава сили, част от него умира. Знам, защото Мистър Сноу ми го каза. Тези сили са като смъртоносен заряд. Увреждането на тялото на повелителя е директно свързано със силата, която преминава през него. Когато взех в ръцете си Клиъруотър след онова в Херън Пул, сякаш вдигнах изсушен царевичак. — Той я погледна в очите. — Ти беше неузнаваема. Мислех, че ще умреш в ръцете ми.
— И все пак съм жива…
— Знам. — Той стисна ръката й. — Ти излезе сама срещу цяла малка армия и спечели. Но аз не искам отново да минаваш през това… което може би ще се случи, ако отидем на търговския пункт. Отсега нататък всеки наш план трябва да успее, без да разчитаме на земна магия. Това е скритото ни оръжие.
Кадилак се изсмя презрително.
Стив се нахвърли гневно върху него.
— Наистина мисля така, приятелче. Няма да ти позволя да ни поставяш в ситуация, при която тя трябва да оставя тялото си разкъсано на парчета отвътре само за да спаси жалкия ти задник.
Кадилак се поклони подигравателно.
— Толкова ти беше кръвната клетва за лоялност и дружба! Но тези неща са без значение за човек, който не е от Плейнфолк! — Той погледна гневно Стив. — Не ти си този, който има право да каже какво трябва да правим или да не правим. Пътят е начертан и ние трябва да вървим по него.
Очите му се спряха за момент върху Клиъруотър.
— Попитай нея. Ти може да си влязъл в сърцето и душата й, но тя не е предала своето същество, защото то не е нейно, за да може да го стори. Великата небесна майка е поставила нея заедно с мен в ръцете на Талисмана. И ако тя поиска да даде живота си, ще го направи. С готовност.
Думите бяха последвани от съжалителна усмивка.
— Но това е нещо, което един подземен човек, който не вярва в нищо, не може нито да види, нито някога ще разбере.
— Грешиш, кръвни братко. Разбирам го много повече, отколкото си мислиш. Слушал съм много приказки за жертва, но онова, което липсва, е всякакъв израз на готовност от твоя страна да жертваш твоя живот, за да спасиш нейния.
— Ако ме познаваше толкова дълго, колкото я познавам аз — каза Кадилак, — щеше да разбереш, че не е необходимо да казвам онова, което се знае от момента, в който двамата се срещнахме още като деца.
„Ох! — помисли си Стив. — Наистина много елементарно се набутах в това.“ Погледна Клиъруотър за морална поддръжка. Тя отвърна с изражение на вежливо снизхождение; като майка, наблюдаваща две любими деца, счепкали се за дреболия.
— Хайде, кажи нещо! Заради теб споря с този глупак! Какво мислиш ти, че трябва да направим?
Тя се обърна към Кадилак.
— Облачният воин е прав. Ние трябва да тръгнем на запад веднага щом тревата погълне снега. Трябва да предупредим племето какво може да се случи на търговския пункт преди Древния и останалите да тръгнат.
— Това ще им даде възможност да решат дали да отидат там, или да не отидат — обясни Стив. — Ако наистина отидат, поне ще бъдат предупредени. Ще могат да подсилят делегацията си с повече воини… и да предупредят другите мюти Ши-Карго за онова, което може да се случи. — Той спря очаквателно. — Какво ще кажеш?
Кадилак гледаше двамата като човек, който е предаден.
— Преди да отговоря, искам да чуя как точно планирате да стигнем до Уайоминг. Какво имате предвид… някакви билки, които ще ни направят невидими? Хайде, Брикман. Вземи ни акъла с огромната си интелигентност!
Стив успя да потисне желанието си да го удари в лицето.