— Ето. Чувствай се като у дома си.
Не мога да преценя дали се шегува, или не.
„Специалното“ ястие е обезкостено свинско филе, оваляно в сол и розмарин и опечено с необелени глави чесън. Кухнята се изпълва с тежката му миризма, когато Матилде го вади съвсем вряло от фурната. Нарязва месото до печката и поставя капещите парчета в чинии, които Гретхен носи на масата. На нея вече са сервирани купи с дребен лук, пюре от кестени, цвекло и задушени картофи. Арно пръв си сипва от всичко.
Гретхен донася своята чиния на масата. Среща погледа ми, докато сяда, и ми се усмихва. Правя се, че не виждам, и се надявам и баща й да не е забелязал. Надеждата е напразна.
— На какво се хилиш?
— На нищо.
Арно я поглежда гневно.
— Нещо, да не би да съм пропуснал? Някой виц?
— Не си.
— Тогава защо се хилиш като магаре?
— Не се хиля.
— Да не мислиш, че съм сляп? — срязва я Арно, лицето му става все по-червено и точно когато се кани да каже още нещо Матилде слага една чиния на масата и бута бутилката с виното.
— О, съжалявам.
Бързо я изправя, но рубинената течност вече се е разляла. Арно дръпва стола си назад, за да не го покапе виното, което се излива от ръба, а Матилде изтичва за парцал.
— Внимавай какво правиш — сопва се той, докато тя попива разлятото вино.
Но това отвлича вниманието му. Матилде донася нова бутилка, сипва на мен и на Арно, а после налива по малко на себе си и на Гретхен. Гретхен се намръщва.
— Само толкова ли?
— Засега — отговаря Матилде и оставя бутилката на масата.
— Татко! — протестира Гретхен.
Арно й кимва в знак, че е готов да удовлетвори каприза й. Гретхен хвърля победоносен поглед на сестра си и пълни чашата си до ръба.
Матилде мълчаливо сяда на стола.
Арно е начело на масата, срещу него съм седнал аз, а Матилде и Гретхен са от двете ни страни. Вече е започнал да се храни, но аз изчаквам Матилде. Сосът е от горчица и сметана, не е прекалено лют и към него е прибавен сосът от месото. Свинското е превъзходно.
— Чудесно е — казвам аз.
Похвалата ми е насочена към Матилде, но Арно ме прекъсва:
— Би трябвало. Никъде няма да откриеш по-добро свинско от това.
Набожда парче месо на вилицата си. Челюстите му се движат енергично, докато дъвче, мускулите под ушите му се издуват. Преглъща и поглежда към мен.
— Познато ли ти е?
Нямам представа за какво говори. Набожда следващото парче и размахва вилицата си пред мен.
— Това. Не го ли познаваш? Би трябвало, нали ти помогна да го убием.
Спирам, докато режа месото, но само за секунда. Няма да му доставя това удоволствие.
— И аз си мислех, че ми изглежда познато.
— Прави го още по-вкусно, нали? Друго си е, когато знаеш откъде идва.
Арно си сипва отново, без да предложи на друг.
— Разбира се, Матилде не е съгласна. Мисли, че свинското „не е чисто“. Нали така, Матилде?
Едва сега забелязвам, че в чинията на Матилде има само зеленчуци. Тя не вдига поглед от нея.
— Просто не ми харесва — отвръща тя тихо.
— Не й харесва — Арно изпива половин чаша вино наведнъж. Гледа лошо. — Няма нищо против да яде пилешко, патешко или заешко. Но не и свинско. Защо е така според теб?
— Хората харесват различни неща — казвам аз.
Нямам никакво намерение да я защитавам. Единственото, което искам в този момент, е да приключим с яденето и да се върна отново на тавана. Арно ме поглежда замислено.
— Така ли било — отговаря той сухо и допива виното.
Останалата част от бутилката бързо изчезва по същия начин. Арно яде и пие с някаква войнствена съсредоточеност, доминира над всички на масата и сякаш всеки момент е готов да избухне. Но успяваме да изядем основното без експлозии. След него следва козе сирене, същото остро на вкус полуузряло сирене, което Матилде приготвя. Аз отказвам, но Арно си маже обилно върху големи филии хляб.
Навън почти се е стъмнило. Когато Матилде пали високата настолна лампа, светлината й веднага превръща полумрака зад прозореца в пълна тъмнина. Двете с Гретхен започват да разчистват масата и аз ставам с чиния в ръка, но Арно ми прави знак да седна.
— Те ще се оправят.
Дояжда още едно парче хляб със сирене и избърсва устни с върха на пръстите си. Въпреки отпуснатата поза усещам в него напрежение. Дръпва рязко стола си назад.