Нация, семейство, църква, закон. Всичко е пенел. Всичко е безполезно. Всичко е измама, окови и задушаване.
Съществува само ужасът.
— Аз се страхувам, ти се страхуваш, ние се страхуваме — обичаше да казва Куейд. — Той, тя, то се страхува. На света няма мислещо същество, което да не познава ужаса по-добре от собственото си сърцебиене.
Сред любимите жертви-слушатели на Куейд беше друг студент по философия и английска филология. Черил Фром. Черил реагираше бурно на по-скандалните му коментари и докато двамата с Куейд се надпреварваха кой по-напред ще направи на пух и прах аргументите на другия, Стив седеше кротко и се наслаждаваше на спектакъла. Куейд твърдеше, че Черил е патологичен оптимист.
— А ти си пълен глупак — често казваше тя, когато спорът се разгорещеше. — На кого му пука, че се страхуваш от собствената си сянка? Не и на мен. Аз съм си добре.
И определено изглеждаше добре. Черил Фром предизвикваше мокри сънища, но беше толкова умна, че никой не смееше да я ухажва.
— Всеки опитва вкуса на ужаса от време на време — беше отговорът на Куейд, който изучаваше напрегнато лицето ѝ с млечните си очи, наблюдаваше реакциите ѝ и според Стив се опитваше да намери пролука в убежденията ѝ.
— Не и аз.
— Нямаш страхове? Нямаш кошмари?
— Че как да имам. Произлизам от добро семейство и не крия позорни семейни тайни. Даже не ям месо, така че не ми прилошава, когато мина с колата покрай кланица. Нямам какво да крия. Това означава ли, че не съм истинска?
— Това означава — рече с присвити като на змия очи Куейд, — че зад увереността ти се крие някаква голяма тайна.
— Обратно към кошмарите.
— Големи кошмари.
— Бъди по-конкретен, искам дефиниции.
— Не мога да ти кажа от какво се страхуваш.
— Тогава ми кажи ти от какво се страхуваш.
Куейд се поколеба.
— Това не подлежи на анализ.
— Задникът ми не подлежи на анализ!
Забележката ѝ извика неволна усмивка на устните на Стив. Задникът на Черил наистина не подлежеше на анализ. Човек можеше единствено да коленичи пред него и да го боготвори.
Куейд започна отново да ораторства.
— Моят страх е нещо лично. И се обезсмисля в по-широк контекст. Знаците на моя ужас, образите, ако предпочиташ, които мозъкът ми използва, за да илюстрира моя страх — тези знаци са нищо в сравнение с истинския ужас, който е в основата на моята личност.
— Аз виждам образи — обади се Стив. — Картини от детството, които ме карат да мисля за… — Млъкна, вече съжалил за тази изповед.
— За какво? — попита Черил. — Неща, свързани с лоши преживявания? Падане от колелото, такива работи?
— Може би — отговори Стив. — Понякога се улавям, че мисля за тези картини. Не преднамерено; само когато съм разсеян. Сякаш съзнанието ми се насочва автоматично към тях.
Куейд изсумтя доволно.
— Точно така.
— Фройд е писал по въпроса — каза Черил.
— Какво?
— Фройд — повтори тя театрално, сякаш разговаряше с дете. — Зигмунд Фройд, може би си чувал за него.
Устните на Куейд се извиха презрително.
— Обсебеността от майката не е отговор на проблема. Истинските ужаси в мен и във всички нас са отпреди изграждането на личността. Ужасът е роден, преди да започнем да се възприемаме като индивиди. Свито в утробата, бебето вече изпитва страх.
— И ти имаш спомени? — попита Черил.
— Може би — отговори с тържествена сериозност Куейд.
— От утробата?
Куейд се усмихна с половин уста. Стив си помисли, че усмивката му казва: „Аз знам неща, които вие не знаете.“
Беше особена, неприятна усмивка, от която на Стив му се прииска да си изплакне очите.
— Ти си лъжец — заяви Черил, като се надигна от мястото си, загледана надолу към Куейд.
— Може и да съм — съгласи се той, внезапно станал съвършеният джентълмен.
С това дискусията приключи.
Нямаше повече приказки за кошмари, нямаше разговори за въображаемите чудовища, които бродят в нощта. През следващия месец Стив виждаше рядко Куейд, а когато го видеше, той неизменно беше в компанията на Черил Фром. Куейд се отнасяше вежливо с нея, дори почтително. Вече не носеше коженото си яке, защото тя ненавиждаше миризмата му на умрели животни. Внезапната промяна в отношенията им обърка Стивън, но той го отдаде на примитивното си разбиране за сексуалността. Стив не беше девствен, но жените продължаваха да бъдат загадка за него — противоречиви и озадачаващи.