Претърсиха чистите дрехи, които Луис носеше, и ги дадоха на Филип, който ги прие с благодарствено кимване.
— Минах снощи през квартирата ти, за да ги взема.
— Аха.
— И заварих там един човек.
Филип стисна зъби и мускулите на челюстта му заиграха. После извърна поглед от очите на Луис.
— Едър мъж, с брада. Познаваш ли го? Знаеш ли кой е?
— Не.
— Филип…
— Не!
— Същият мъж е нападнал Катрин.
— Какво? — Филип се разтрепери.
— С бръснач.
— Нападнал е Катрин? Сигурен ли си?
— Или поне се канил да я нападне.
— Не! Той никога не би я наранил. Никога!
— Кой е той, Филип? Знаеш ли?
— Кажи ѝ да не ходи повече там. Моля те, Луис. — Погледна го умолително. — Моля те, за бога, кажи ѝ да не стъпва повече там. Ще го направиш ли? И ти недей. Не ходи там.
— Кой е той?
— Кажи ѝ.
— Ще ѝ кажа. Но ти трябва да ми кажеш кой е този мъж, Филип.
Филип поклати глава, беше започнал да скърца шумно със зъби.
— Няма да разбереш, Луис. Не очаквам да разбереш.
— Кажи ми, искам да помогна.
— Просто ме остави да умра.
— Кой е той?
— Остави ме да умра… Искам да забравя, защо ме караш да си спомням? Искам…
Той го погледна отново: очите му бяха кървясали, нашарени с червени жилки от безсънни нощи и плач. Но явно сълзите му бяха пресъхнали — там, където преди бе имало искрен страх от смъртта, желание за любов и апетит за живот, сега имаше само суха празнота. Луис видя пълно безразличие: към съществуването, към инстинкта за самосъхранение, към чувствата.
— Тя беше курва! — възкликна внезапно Филип и сви юмруци — нещо, което Луис за пръв път го виждаше да прави. Ноктите му се забиха в меката плът на дланите, от тях потече кръв.
— Курва — повтори той и гласът му прогърмя в малката стая.
— Не викай — изръмжа пазачът.
— Курва! — Този път Филип изсъска обвинението през зъби, беше ги оголил като вбесен павиан.
Метаморфозата му шокира Луис.
— Ти започна всичко — каза Филип, като го гледаше право в очите. Тежко обвинение, което старецът не успя да проумее.
— Аз?
— С твоите истории. С проклетия Дюпен.
— Дюпен?
— Лъжи, абсолютни лъжи. Жени, убийство…
— Историята за улица „Морг“ ли?
— Гордееше се ужасно с нея, нали? С всичките си глупави лъжи. Не беше истинска.
— Напротив, беше.
— Не. Никога не е била, Луис, беше просто история. Дюпен, улица „Морг“, убийствата…
Той се задави, изглежда, не можеше да изрече на глас следващата дума.
— … маймуната.
Ето я: произнесе думата така, сякаш режеха от гърлото му всяка сричка.
— … маймуната.
— Какво за маймуната?
— Има зверове, Луис. Някои от тях са жалки, циркови животни. Без мозък, жертви по рождение. Но има и други.
— Какви?
— Натали беше курва! — изкрещя отново Филип с облещени очи. После сграбчи Луис за ревера и започна да го раздрусва. Всички присъстващи в стаята за свиждане се обърнаха, за да гледат как двамата старци се боричкат върху масата. Пазачът издърпа назад Филип под погледа на ухилените затворници и техните посетители, а нещастникът се замята в ръцете му, като сипеше нечленоразделни обиди.
— Курва! Курва! Курва! — беше всичко, което успя да каже, докато го влачеха обратно към килията.
Катрин посрещна Луис на вратата на апартамента си. Трепереше, лицето ѝ беше обляно в сълзи. Стаята зад гърба ѝ беше в безпорядък.
Тя зарида на гърдите му. Луис се опита да я успокои, но Катрин беше неутешима. Не беше утешавал жена от много години и беше забравил как се прави. Беше смутен и тя го усети. Отскубна се от прегръдката му, не искаше повече да я докосва.
— Той беше тук.
Не беше нужно да пита за кого става въпрос. Странникът, плачещият непознат с бръснача.
— Какво искаше?
— Непрекъснато ми повтаряше името на Филип. Не го изговаряше ясно, по-скоро грухтеше и когато не казах нищо в отговор, разтури всичко и изпочупи вазите. Нищо не търсеше, просто искаше да направи бъркотия.
Беше бясна от безсмислеността на нападението.
Апартаментът бе превърнат в руини. Луис закрачи между порцелановите отломки и парчетата плат, като клатеше глава. В съзнанието му се наслагваха образите на разплакани лица: Катрин, Филип, непознатият мъж. Всички в малкия му свят изглеждаха наранени и разстроени. Всички страдаха, но източникът на страданията им оставаше неизвестен.