Магуайър се намираше в една от стаите с голи тухлени стени — седеше на стол, заобиколен от пакети и кашони. Розовото му теме лъщеше под голата крушка на тавана. Чекиджията също беше там и нагъваше лакомо кейк. Хенри Б. редеше пасианс. А около тримата се издигаха купчини от списания — хиляди и хиляди списания с лъскави корици, девствени и някак месести.
Магуайър вдигна очи от листовете със сметки.
— Гласи — рече той. Винаги се обръщаше към него с това галено име.
Рони се взираше в купчините съкровища, струпани в другия край на помещението — въпреки че се намираше далеч от тях, вече се досещаше какво представляват.
— Влизай — обади се Хенри. — Ще направим ли една игра?
— Успокой се — каза Магуайър, — това е просто стока.
Вцепенен от ужас, Рони се приближи до една от купчините и отгърна най-горното списание.
„Изпразваща еротика“, пишеше на корицата. „Цветна порнография за възрастни с изтънчен вкус. На английски, немски и френски.“ Неспособен да се спре, той започна да разглежда списанието с пламнало от смущение лице, без да обръща внимание на шегите и заплахите, с които го обсипваше Магуайър.
Страниците преливаха от неприлични снимки. Рони не беше виждал подобно нещо през живота си. Всевъзможни сексуални актове по взаимно съгласие между пълнолетни (и няколко, на които биха се съгласили само надрусани акробати) бяха показани до най-дребни детайли. Участниците в тях се усмихваха с празни погледи на Рони, докато се съвкупяваха без свян и извинение на похотливите лица. Всички отвори, цепнатини, бръчки и пъпки по голите им тела бяха изложени на показ. Снимките бяха толкова много и толкова безсрамни, че стомахът на Рони се сви.
Той затвори списанието и погледна към съседната купчина. Различни лица, същото бясно съвкупяване. Нямаше извратеност, която да не е задоволена. Самите заглавия говореха красноречиво за скритите под корицата удоволствия. „Ексцентрични жени в окови“ гласеше едното. „Роби на гумата“ обещаваше друго. „Любовница на лабрадора“ пишеше на трето, а снимките бяха толкова отчетливи, че си личеше всяко влажно косъмче.
Дрезгавият от цигарите глас на Майкъл Магуайър си проби бавно път до замаяното съзнание на Рони. Мъчеше се да го успокои и по-лошото беше, че успя заради наивността му.
— Трябваше да научиш рано или късно. Предполагам, че можеше да стане и по-скоро. Не е опасно. Просто малко забавление.
Рони поклати яростно глава, опитвайки се да прогони картините, които се бяха настанили в съзнанието му. Те вече се множаха и превземаха територия, доскоро неопетнена от подобни възможности. Във въображението му се мятаха облечени в кожа лабрадори, които ближеха телата на оковани блудници. Беше плашещо как тези образи се рояха пред очите му, а на всяка страница — нова гадост. Той почувства, че ще се задуши, ако не направи нещо.
— Отвратително — беше всичко, което успя да каже. — Отвратително. Отвратително. Отвратително.
Ритна една купчина с „Ексцентрични жени в окови“ и тя се срути, а еднаквите корици се разпиляха по мръсния под.
— Не прави така — каза много тихо Магуайър.
— Отвратително — повтори Рони. — Всички са отвратителни.
— Но хората се избиват да ги купуват.
— Не и аз! — възрази Рони, сякаш Магуайър беше намекнал, че той също се интересува от тях.
— Добре, значи, не ти харесват. Не ги харесва, Чекиджия.
Чекиджията бършеше пръстите си с фина носна кърпичка.
— И защо?
— Прекалено мръснишки са за него.
— Отвратителни — каза отново Рони.
— Но си затънал в тях до шия, синко — рече Магуайър. Звучеше като самия дявол, нали? Със сигурност звучеше като Сатаната. — По-добре се усмихвай и си трай.
Чекиджията се изкиска.
— Усмихвай се и си трай. Това ми хареса, Мик, хареса ми.
Рони погледна Магуайър. Шефът му беше на четиридесет и пет, може би на петдесет, но лицето му беше сбръчкано като на много по-възрастен мъж. Това лице вече не му се струваше чаровно, дори не беше съвсем човешко. Изпотено, с набола брада и свити устни, то внезапно му заприлича на зачервения задник на една от курвите, които бе видял в списанията.
— Всички тук сме известни негодници — каза задникът — и нищо не губим, ако ни хванат.
— Нищо — потвърди Чекиджията.
— Докато ти, синко, си неопетнен професионалист. И поне както аз виждам нещата, ако се раздрънкаш за мръсния ни бизнес, ще загубиш репутацията си на добър и честен експерт-счетоводител. Даже смея да предположа, че никога повече няма да си намериш работа. Разбираш ли какво ти казвам?
На Рони му се прииска да удари Магуайър и го стори, при това го фрасна здраво. Зъбите на мъжа изтракаха по възхитителен начин и след малко от устата му бликна кръв. Рони не се беше бил от ученическите години, затова реагира прекалено бавно на неизбежната ответна реакция. Юмрукът на Магуайър го просна окървавен сред „Ексцентричните жени“ по пода. А когато се помъчи да се изправи, токът на Чекиджията се заби в лицето му и му счупи носа. Рони се просна отново, но проклетникът го вдигна на крака и го задържа неподвижен пред Магуайър. Онзи сви накичените си с пръстени пръсти в юмрук и през следващите пет минути превърна тялото му в боксова круша, като започна да го млати по слабините и продължи нагоре.