Армията го забеляза и съобщението за присъствието му се разпространи мълниеносно. Бунтовниците се втурнаха надолу по стъблото, а онези, които се намираха на по-ниските клони, изпопадаха на земята като презрели ябълки – нямаха търпение да прегърнат Месията. След броени секунди всички щяха да се скупчат върху Чарли и с предимството му щеше да е свършено. Трябваше да действа незабавно. Той обърна гръб на дървото, преди дясната му длан да е сграбчила някой клон, и погледна към мемориалното крило на болницата в търсене на вдъхновение. Сградата се извисяваше над градината като кула, прозорците й отразяваха небето, вратите й бяха затворени. Тук нямаше да намери помощ или утеха.
Зад него се разнесе шумоленето на безчет пръсти, газещи в тревата. Китките прииждаха към Чарли, нетърпеливи да последват своя лидер.
Разбира се, че щяха да дойдат, осъзна той. Където и да отидеше, те щяха да го последват. Тогава защо да не се възползва от сляпото им преклонение пред оставащата му длан? Огледа сградата за втори път и отчаяният му поглед се спря на противопожарната стълба, която се издигаше на зигзаг чак до покрива. Чарли се втурна към нея, като се изненада от собствената си бързина. Нямаше време да се озърта назад, за да види дали ръцете са го последвали, трябваше да се довери на предаността им. След няколко крачки вбесената му китка го стисна за гърлото, но той я игнорира и продължи да тича. Стигна до основата на стълбата и хукна по нея, като вземаше по две-три метални стъпала наведнъж – адреналинът му даваше сили. Беше трудно да пази равновесие без ръка, с която да се подпира на парапета, но дори и да се контузи, какво толкова? Щеше да пострада само тялото му.
Когато се добра до третата площадка, той спря за миг и погледна надолу през решетката от стъпала. Земята в подножието на стълбата бе застлана с цветя от плът, цветен килим покриваше и първите стъпала. Озверелите ръце прииждаха на талази от нокти и омраза. „Нека дойдат – помисли си Чарли, – нека дойдат копелетата. Аз започнах това и аз мога да го приключа.“
Прозорците на мемориалното крило се бяха напълнили с човешки лица. От долните етажи се чуваха паникьосани изумени гласове. Беше късно да им разказва живота си. Трябваше да сглобят сами историята. Какъв хубав пъзел щеше да се получи! Хората щяха да се опитват да проумеят случилото се тази сутрин и навярно щяха да измислят някакво разумно обяснение за бунта – обяснение, каквото самият той не бе намерил, – но Чарли се съмняваше.
Подмина четвъртия етаж и стигна до петия. Дясната китка дереше врата му. Може би кървеше. Или това беше дъжд – топъл дъжд, който се плискаше по гърдите и краката му. Още два етажа, после покривът. Металната стълба под него звънтеше от тичащите стъпки на безброй ноктести крачета. Чарли бе заложил на обожанието им и не беше сгрешил. Когато останаха само дузина стъпала до покрива, той рискува да погледне отново надолу (струйките по тялото му не бяха от дъжд) и видя, че стълбата гъмжи от ръце – приличаха на гроздове от листни въшки по стъблото на цвете. Не, стига толкова метафори. Край.
Вятърът, който фучеше във висините, бе освежаващ, но Чарли нямаше време да му се наслаждава. Той прескочи високия две стъпки бордюр и се прехвърли на застлания с чакъл покрив. В локвите се разлагаха трупове на гълъби, по бетона пълзяха пукнатини, кофа с надпис „Мръсни превръзки“ лежеше преобърната и излагаше на показ позеленялото си съдържание. Докато Чарли оглеждаше ширналата се пред очите му пустош, първите преследвачи също прескочиха бордюра.
Болката в гърлото най-после проникна в трескавите му мисли – вероломните пръсти дълбаеха трахеята му. Беше му останала малко енергия след препускането по стълбата и да прекоси покрива до отсрещната страна (искаше да падне върху бетон, не върху трева), се оказа трудно. Спъна се веднъж, после пак. Силата беше напуснала краката му и вече му беше трудно да разсъждава логично. В съзнанието му изплува един коан4 – будистка гатанка, която бе видял на корицата на една книга.
4 Дзенбудизмът използва различни методи за стимулиране на съзнанието към внезапно прозрение. Един от тези методи е интуитивното решаване на парадоксални задачи, загадки или въпроси (т.нар. коан). – Б. пр.
„Какъв е звукът...?“, започваше тя, но Чарли не можеше да довърши фразата, колкото и да се мъчеше.