– Онзи, който се показва на децата – отговори Ред.
Скитникът поклати глава и по сплъстената му брада покапа слюнка.
– Нищо не съм направил – настоя той.
Брендан се приближи бавно до него и тежките му стъпки отекнаха глухо в тунела.
– Как се казваш? – попита той с престорена вежливост. Беше по-нисък от Ред и не се държеше така наперено, но белегът, който пресичаше бузата му от слепоочието до челюстта, подсказваше, че е свикнал да получава и причинява болка. – Името. Няма да питам отново.
– Поуп5 – промърмори старецът. – Господин Поуп.
5 В буквален превод „папа“ или „поп“. – Б. пр.
– Господин Поуп? – Брендан се ухили. – Чухме, че обичаш да показваш малката си смрадлива пишка на невинните дечица. Нещо да кажеш по въпроса?
– Не – отговори Поуп и поклати пак глава. – Това не е вярно. Никога не съм правил такива неща.
Той се намръщи и трупаната с месеци мръсотия, залепнала за лицето му като втора кожа, се напука като стара улична настилка. Ако миризмата на алкохол не прикриваше донякъде вонята на тялото му, никой не би посмял да се доближи на по-малко от метър от него. Истинска отрепка, срам за човешкия род.
– Защо не го зарежем тоя? – обади се Карни. – Смърди.
Ред го изгледа през рамо, за да го накара да млъкне. Само на седемнайсет, Карни беше най-младият член на бандата и съгласно неписаната им йерархия нямаше право на мнение. Осъзнал грешката си, младежът замълча. Ред се обърна отново към скитника и го блъсна в стената. Когато се удари в бетона, старецът извика и крясъкът му отекна в тунела. Карни, който вече беше виждал подобни сцени и знаеше какво предстои, се отдръпна и се загледа в позлатения от слънцето облак мушички на входа на тунела. Въпреки че му харесваше да бъде с Ред и момчетата – приятелството, дребните кражби, пиенето, – този род развлечения не му бяха по вкуса. Не виждаше нищо забавно в това да търсиш пияни отрепки като Поуп, за да избиеш и малкото останал здрав разум от размътените им глави. Подобни неща го караха да се чувства мръсен и той не искаше да участва в тях.
Ред издърпа скитника от стената и изплю поток от ругатни в лицето му, после, когато не получи адекватен отговор, го блъсна отново в бетона, по-силно отпреди, сграбчи останалия без дъх мъж за реверите и го раздруса, докато от тялото му не се разнесе дрънчене. Поуп се огледа паникьосано. Някога оттук бе минавала железопътна линия за Хайгейт и Финсбъри Парк, но линията не се използваше от години. Сега мястото се посещаваше само от любители на сутрешния джогинг и среднощните ласки, затова в студения влажен следобед тунелът беше пуст и в двете посоки.
– Хей – обади се Катсо, – не му чупи бутилките.
– Правилно – каза Брендан. – Да му вземем пиячката, преди да му счупим главата.
Когато чу, че ще му свият алкохола, Поуп започна да се дърпа, но съпротивата му само настърви неговия мъчител. Ред беше в лошо настроение. Денят, като повечето дни през това циганско лято, беше неприятен и отегчителен. Един пропилян сезон свършваше, а Ред нямаше какво да прави, нито пари, които да харчи. Нуждаеше се от някакво развлечение и щеше да си го осигури в лицето на скитника – сега той беше лъв, а Поуп – християнин.
– Ще пострадаш, ако се бориш – посъветва Ред стареца. – Искаме само да видим какво има в джобовете ти.
– Не е твоя работа – отговори дръзко Поуп и за момент си пролича, че някога е бил мъж, свикнал да му се подчиняват. Избухването на бездомника накара Карни да извърне поглед от мушичките и да се втренчи в изпитото му лице. Незнайни падения го бяха лишили от достойнство и сила, но там, под мръсотията, все още се забелязваше нещичко от предишното достолепие. Какъв ли е бил навремето, зачуди се Карни. Може би банкер? Или съдия, изгубен завинаги за закона?
Катсо се включи в забавата, като започна да претърсва дрехите на Поуп, докато Ред го притискаше за гърлото към стената. Мъжът правеше опити да се съпротивлява, размахваше ръце като вятърни мелници и очите му ставаха все по-големи. „Не се бори – помъчи се да му внуши Карни, – само ще стане по-лошо.“ Но старецът, изглежда, беше на ръба на паниката. От устата му излизаха задавени протести, които приличаха повече на животинско ръмжене.
– Някой да му хване ръцете – каза Катсо и се наведе, за да избегне поредната атака на Поуп.
Брендан хвана бездомника за китките и му изви ръцете високо над главата, за да улесни претърсването. Дори сега, когато всяка надежда да се освободи беше изчезнала, Поуп продължи да се гърчи. Той успя да изрита здраво левия пищял на Ред и получи в отговор юмрук в лицето. От носа му шурна кръв и потече в отворената му уста. Карни знаеше, че ще има още червено. Беше виждал много снимки с ярка кръв, лъскави намотки от черва, жълта мазнина и морави дробове – и всички тези блестящи цветове се криеха в сивото тяло на Поуп. Не беше сигурен защо му хрумна тази мисъл. Тя го потисна и Карни се опита да се съсредоточи отново върху мухите, но не успя, защото Поуп нададе мъчителен вик – Катсо беше разкъсал една от жилетките му, за да се добере до онова, което скитникът криеше под тях.