Выбрать главу

Беше стигнал до мястото, на което звярът беше нападнал Катсо; позна го по опадалите листа и пръснатите по земята вещи. Краката му искаха да се разбързат, да хукнат и да го отнесат по-далеч, но някакво извратено чувство го накара да забави крачка. Не искаше ли да подмами рожбата на възела да му покаже лицето си? Не беше ли по-добре да се изправи пред нея сега, колкото и да е отвратителна, вместо да продължи да живее в страх, докато въображението му разкрасява все повече облика и размерите й? Но звярът не се появи. Дори и да беше на дървото, не помръдна и нокът, за да го покаже.

Тогава нещо се раздвижи под крака му. Карни сведе очи и там, почти погребана в шумата, видя връвта. Изглежда, Катсо се бе оказал недостоен да я носи. След като вече бе разкрила част от силите си, тя изобщо не се преструваше, че е обикновена. Изпълзя на чакъла като змия на припек и повдигна възлестата си глава, за да привлече вниманието му. Карни искаше да се престори, че не я забелязва, но не можеше. Знаеше, че ако не я вземе той, рано или късно ще го стори някой друг – някой, който също обича главоблъсканици. И до какво щеше да доведе неговата наивност, ако не до освобождаването на нещо още по-ужасно? Не, по-добре той да я вземе. Поне знаеше на какво са способни възлите и това знание му осигуряваше известна защита.

Карни се наведе и връвта скочи сама в ръцете му, после се уви толкова здраво около тях, че той едва не изкрещя от болка.

– Копеле.

Тя се плъзна радостно между пръстите му и се намота на едната му китка. Карни вдигна ръка, за види по-добре представлението. Загрижеността му да разбере какво се случва на Арчуей Роуд се бе изпарила като по чудо. Какво значение имаха подобни незначителни събития? Важни бяха само животът и смъртта. По-добре да побърза да се измъкне оттук, докато все още има възможност.

Един клон над главата му се размърда. Карни откъсна поглед от връвта и изгледа дървото с присвити очи. Сега, когато държеше пак възлите, всички тревоги и страхове го бяха напуснали.

– Покажи се – рече той. – Аз не съм като Катсо, не се страхувам от теб. Искам да знам какво си.

Скритият в листата звяр протегна глава към Карни и издиша в лицето му мразовития си дъх. Миришеше на река по време на маловодие, на гниещи зеленчуци. Карни се накани да повтори въпроса си, но осъзна, че звярът му беше отговорил с дъха си. Всичко, което съществото можеше да му каже за себе си, се съдържаше в този тежък и противен дъх. Отговорите продължиха и не им липсваше красноречие. Карни отстъпи назад, прогонен от нахлулите в съзнанието му образи. Зад очите му се мяркаха ранени слузести форми, потънали в зловонна тиня.

Когато се отдалечи на няколко крачки от дървото, магията на дъха се развали и Карни загълта жадно мръсния въздух от шосето, който сега му се стори чист като утринна роса. Той загърби страданието, което бе усетил, пъхна ръката с връвта в джоба си и започна да се изкачва по алеята. Клоните зад гърба му застинаха отново.

Десетки пешеходи се бяха събрали на моста, за да зяпат суматохата на Арчуей Роуд. Присъствието им будеше любопитство в преминаващите по Хорнзи Лейн шофьори и някои от тях спираха колите си, за да се присъединят към тълпата.

Сцената под моста не предизвика никакви емоции в Карни. Той се смеси с бърборещото множество и погледна ревнодушно надолу. Разпозна трупа на Катсо по дрехите; от бившия му приятел не беше останало много.

Знаеше, че по-късно ще тъгува. Но в момента не усещаше нищо. Та нали Катсо беше мъртъв? Болките и тревогите му бяха свършили. По-добре да запази сълзите си за онези, чиито страдания тепърва започваха.

* * *

И отново възлите.

Когато се прибра у дома, Карни се помъчи да се откъсне от тях, но събитията от изминалата нощ ги бяха направили още по-обсебващи. Възлите държаха в плен зверове. Нямаше представа как и защо, а и колкото и да бе странно, тези въпроси не го вълнуваха особено в момента. Цял живот беше вярвал, че светът е пълен със загадки, които ограниченият му мозък не е способен да проумее. Това беше единственият истински урок, който бе научил в училище – че не знае нищо за света. Възлите бяха поредната мистерия в един дълъг списък със загадки.