– Някой те търсеше по телефона – извика майка му от върха на стълбището. – Вече два пъти ме буди. Казах му, че не знам…
– Съжалявам, мамо. Кой беше?
– Не се представи. Казах му да не звъни повече. Ако се обади пак, кажи му, че не искам да звъни посред нощ. Някои хора трябва да стават сутринта за работа.
– Да, мамо.
Тя се върна в спалнята си и затвори вратата. Карни остана разтреперан в коридора на долния етаж; беше пъхнал ръка в джоба си и стискаше възела. Връвта продължаваше да се движи – мяташе се в капана на пръстите му и се мъчеше да се развърже. Но Карни я държеше здраво. Той извади водката, която беше купил по-рано, отвинти капачката с една ръка и отпи от парливата течност. При втората глътка телефонът иззвъня. Карни остави бутилката и грабна слушалката.
– Ало?
Обаждаха се от телефонна кабина. Чу се дрънченето на монета и един глас каза:
– Карни?
– Да?
– За бога, той ще ме убие!
– Кой се обажда?
– Брендан. – Гласът не звучеше като Брендан; беше прекалено писклив и уплашен. – Той ще ме убие, ако не дойдеш!
– Поуп? За Поуп ли става дума?
– Направо е откачил. Трябва да дойдеш в склада за отпадъци на върха на хълма. Донеси му…
Връзката прекъсна. Карни остави слушалката. Връвта не спираше да се мята. Той отвори ръка. Последният възел блестеше под мъждивата светлина на крушката на върха на стълбището. В сърцевината му, също като при другите възли, проблясваха примамливи цветове. Карни стисна отново връвта, взе водката и излезе от къщата.
Преди складът за отпадъци се охраняваше от голям и вечно сърдит доберман, но миналата пролет в мозъка му се появи тумор и той нападна собственика си. Склададжията го уби и не посмя да вземе ново куче.
Без пазач оградата от вълнообразна ламарина беше лесна за преодоляване. Карни се прехвърли през нея и скочи върху покритата с чакъл и сгурия земя. Прожекторът при входната порта осветяваше струпаните в двора автомобили – някои семейни, други търговски. Повечето бяха за скрап: ръждясали камиони и цистерни; автобус, който явно се беше блъснал с голяма скорост в нисък мост; мрачна галерия от наредени една до друга или една върху друга леки коли, всяка от които пострадала при катастрофа. Карни обходи северозападната страна на двора, като се стараеше да стъпва тихо, но не видя Поуп и неговия пленник. Стиснал възела в ръка, той навлезе сред колите и успокоителната светлина на прожектора започна да отслабва с всяка крачка. След няколко метра зърна отблясъците на огън между два автомобила. Спря и се вгледа напрегнато в сложната игра на пламъци и сенки, търсеше човешки силуети. Зад гърба му се разнесе шум от движение и той се обърна с разтуптяно сърце: очакваше всеки миг някой да изкрещи или да го удари. Не се случи нищо. Огледа напрегнато двора зад себе си – образът на жълтите пламъци още танцуваше пред очите му, – но движението беше престанало.
– Брендан? – прошепна Карни и погледна отново към огъня.
Една фигура излезе със залитане от сенките и падна на колене в сгурията на няколко крачки от него. Беше Брендан... и дори на измамната светлина си личеше, че Поуп го е наказал жестоко. По блузата му имаше тъмни петна, които можеха да бъдат само от кръв. Лицето му беше изкривено от болка или от очакване да му причинят такава. Когато Карни пристъпи към него, той се отдръпна като бито животно.
– Аз съм. Карни.
Брендан повдигна насиненото си лице.
– Накарай го да спре.
– Всичко ще бъде наред.
– Накарай го да спре, моля те.
Той посегна с ръце към гърлото си. На врата му имаше въжена примка. Другият край на въжето се губеше в тъмнината между два автомобила. Там стоеше Поуп, хванал дебелата връв като кучешки повод. И очите му блестяха в сенките, въпреки че нямаше светлина, която да отразяват.
– Постъпи мъдро, че дойде – рече старецът. – Щях да го убия.
– Пусни го – каза Карни.
Поуп поклати глава.
– Първо възелът.
И излезе от укритието си. Карни очакваше да види истинския му облик, какъвто и да беше той, но Поуп още изглеждаше като скитник. Беше облечен в старите си дрипи, но това не му пречеше да контролира ситуацията. Той дръпна рязко въжето и Брендан се строполи на земята, като се давеше и дращеше безпомощно по примката.