Беше толкова съсредоточен върху заниманието си, че не видя протегнатата към него ръка, докато тя не го издърпа от скривалището му и не го изправи пред сияещите очи на Поуп.
– Без повече игри – каза старецът и посегна към устата му да вземе връвта.
Карни се дръпна назад, но болката, която проряза ранената му ръка, го парализира. Той падна по гръб и извика при удара в земята.
– Сбогувай се с очите си – продължи Поуп и се наведе, като замахна с ножа.
Ослепяващият му удар така и не стигна до целта си. Една одрана фигура извикна зад стареца и го сграбчи за полите на палтото. Поуп възстанови равновесието си и се завъртя. Ножът му намери нападателя и Карни отвори замъглени от болка очи, за да види как звярът се олюлява назад със срязано до кост лице. Скитникът пристъпи към създанието, за да го довърши, но Карни не изчака да види клането. Той се хвана за бракуваната кола и се надигна, като продължаваше да стиска връвта със зъби. Зад гърба му Поуп изруга и младежът разбра, че старецът е зарязал убийството, за да не му позволи да избяга. Той се втурна със залитане между автомобилите, макар да знаеше, че гонитбата е предрешена. В коя посока се намираше портата? Нямаше идея, а и краката не го слушаха. Сякаш не бяха негови, а на някой комедиант. Огъваха се като гумени и му беше невъзможно да стои прав, камо ли да тича. След две крачки коленете го предадоха и миришещата на бензин сгурия се надигна, за да го посрещне.
Карни размърда здравата си ръка и посегна отчаяно към връвта в устата си. Пръстите му напипаха един разхлабен клуп. Той го дръпна силно и последната намотка на възела се разплете като по чудо.
Връвта внезапно стана гореща и Карни я изплю на земята. Последният й затворник се материализира. Приличаше на уродливо бебе – имаше атрофирали крайници и несъразмерно голяма глава, а плътта на хилавото му тяло беше толкова бледа, че изглеждаше прозрачна. Новороденото размаха рахитичните си ръчички в напразен опит да се изправи и Поуп пристъпи към него, нетърпелив да клъцне незащитеното му гърло. Карни потръпна от отвращение – нямаше представа какво ще освободи третият възел, но определено не беше очаквал подобно недоносче.
И тогава то проговори. Гласът му не звучеше като хленча на новородено; беше глас на възрастен, макар и да излизаше от устата на бебе.
– При мен! – извика съществото. – Бързо!
Поуп се наведе да убие детето, но дворът се изпълни с вонята на тиня и от сенките изкочи една бодлива фигура с къси крайници, която се плъзна по корем към него. Старецът отстъпи назад и земноводното създание – деформирано и недооформено като хуманоидния си брат – се уви около странното бебе. Карни реши, че новороденото ще бъде погълнато от рептилията, но то вдигна бледите си крайници и прегърна радостно звяра. Тогава се появи и звярът от втория възел. Като издаваше звуци на задоволство, той взе хилавото бебе в големите си ръце и нечестивото семейство най-после се събра – рептилия, маймуна и дете.
Но семейната сбирка не беше приключила. Щом трите същества се събраха, телата им започнаха да се разплитат, сякаш бяха направени от нишки пластилин. И докато старите им форми се разпадаха, нишките се преплитаха в нова конфигурация. Пред очите на Карни се образуваше четвърти възел, по-сложен от всички предишни. Една нова и навярно нерешима загадка. И за разлика от старите, които, изглежда, бяха недовършени и недооформени, тази щеше да е напълно завършена. Но какво се образуваше? Какво?
Докато плетеницата от нерви и мускули се гърчеше, за да заеме финалната си форма, Поуп реши да действа. Той се хвърли напред с изкривено от ярост лице и заби ножа в сърцевината на блестящия възел. Но атаката му беше закъсняла. От плетеницата изкочи един светещ крайник и го сграбчи за китката. Палтото се запали и плътта на стареца започна да гори. Той изпищя и изпусна оръжието. Крайникът се прибра и освободеният Поуп залитна назад, като тръскаше димящата си ръка. Изглеждаше съвсем обезумял и не спираше да клати нещастно глава. После очите му попаднаха на Карни и в тях отново проблесна лукавство. Той хвана момчето за ранената ръка и го придърпа да се изправи. Карни закрещя от болка, но скитникът пренебрегна крясъците му и навлезе в лабиринта от коли, като го влачеше със себе си.