Пред нея Ърл шофираше и си пееше. До нея Джон – седеше на няма и половин метър от Вирджиния, но все едно ги деляха милион километри – изучаваше посланията на свети апостол Павел, като си мърмореше прочетените думи. После, докато минаваха през Пантекс („Тук произвеждат бойните глави на ракетите“, отбеляза загадъчно Ърл и млъкна), започна да вали. Заваля внезапно, тъкмо когато започна да се свечерява, мракът рязко се сгъсти и над магистралата Амарило – Пампа се спусна мокра нощ.
Вирджиния затвори прозореца си. Дъждът беше освежаващ, но се просмукваше в семплата й синя рокля – единствената, която Джон одобряваше да носи по време на проповедите. И без това вече нямаше какво да гледа през стъклото. Безпокойството й растеше с всеки изминат километър към Пампа, а тя седеше и слушаше плющенето на пороя по покрива на колата и шепота на съпруга си.
– Затова казва: Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
Той седеше с изправен гръб както винаги, а в скута му лежеше оръфаната измачкана Библия, която използваше от години. Знаеше пасажите, които четеше, наизуст. Цитираше ги достатъчно често, при това така разпалено и убедено, сякаш думите бяха негови, а не на апостол Павел. Тази комбинация от страст и увереност рано или късно щеше да превърне Джон Гайър в най-прочутия странстващ проповедник в Америка, Вирджиния изобщо не се съмняваше в това. По време на изтощителните трескави седмици на турнето в три щата съпругът й бе демонстрирал изумителна самоувереност и зрелост. Посланието му не беше изгубило силата си с този новооткрит професионализъм – проповядваше същата смесица от проклятие и спасение, но вече имаше пълен контрол над дарбите си. Във всеки град – първо в Оклахома и Ню Мексико, а сега в Тексас – вярващите се бяха събирали със стотици и дори с хиляди, нетърпеливи да се завърнат в Божието царство. Сигурно вече се събираха и в намиращата се на петдесет и шест километра оттук Пампа, решени въпреки дъжда да не изпускат от поглед трибуната, когато евангелистът пристигне. Щяха да са там с децата си, със спестяванията си и – не на последно място – с желанието да получат опрощение.
Но опрощението оставаше за утре. Първо трябваше да се доберат до Пампа, а дъждът се засилваше. Ърл беше спрял да пее със започването на бурята и се беше съсредоточил изцяло върху шосето отпред. Понякога въздишаше и се протягаше. Вирджиния реши да не обръща внимание на шофирането му, но когато пороят премина в потоп, тревогата й нарасна. Тя се наведе напред и започна да се взира в предното стъкло за движещи се срещу тях автомобили. В подобни условия често стават касатрофи – комбинация от лошо време и уморен шофьор, който няма търпение да измине последните трийсет километра. Джон усети безпокойството й.
– Бог е с нас – рече той, без да вдига поглед от ситния текст по страниците, въпреки че вече беше прекалено тъмно, за да е четлив.
– Нощта е лоша, Джон – рече тя. – Може би не трябва да се опитваме да стигнем чак до Пампа. Ърл сигурно е уморен.
– Добре съм – обади се Ърл. – Вече сме близо.
– Уморен си – повтори Вирджиния. – Всички сме уморени.
– Добре, тогава да си намерим мотел – предложи Гайър. – Ти какво ще кажеш, Ърл?
Шофьорът сви широките си рамене.
– Както кажеш, шефе – предаде се набързо той.
Гайър се обърна към жена си и я потупа успокоително по ръката.
– Ще си намерим мотел. Ърл ще се обади в Пампа и ще ги предупреди, че ще пристигнем сутринта. Доволна ли си?
Вирджиния се усмихна, но той вече не гледаше към нея.
– Мисля, че следващият град по магистралата е Уайт Диър – каза й Ърл. – Може би там ще има мотел.
Оказа се, че мотел „Топола“ се намира на няма и километър западно от Уайт Диър – две ниски постройки насред пустошта южно от магистрала 60, между които стърчеше една мъртва или умираща канадска топола. На паркинга вече бяха паркирани няколко коли и повечето стаи светеха, навярно приютили други бегълци от бурята. Ърл спря възможно най-близо до офиса на управителя, после изтича под шибащите струи да провери дали има свободни места. Сега, когато двигателят беше изключен, шумът от дъжда по покрива на понтиака беше по-потискащ от всякога.