Тази вечер двамата с Бък бяха решили да повторят пътуването си отпреди трийсет години, за да се помъчат да открият защо бракът им е завършил с убийство. Това беше шанс, който се даваше на много починали двойки, но малко от тях се възползваха от него. Навярно ги отблъскваше мисълта да преживеят отново катаклизма, довел до смъртта им. Сейди обаче не спираше да се чуди дали всичко е било предопределено, дали някоя нежна дума от страна на Бък или проблясък на истинска любов в тъмните му очи е нямало да спре пръста й и да ги запази живи. Тази нощ щяха да проверят теорията й. Невидими и безшумни, те щяха да пренощуват отново в мотела. И следващите часове щяха да покажат дали убийството е било неизбежно.
Седма стая беше заета, съседната също. Свързващата ги врата зееше и флуоресцентните лампи светеха и в двете. Наемателите не бяха проблем. Сейди беше свикнала отдавна с безплътното си състояние, можеше да се движи незабелязано сред живите. Беше присъствала в безтелесна форма на сватбата на племенницата си, а по-късно и на погребението на баща си; беше стояла до гроба и беше одумвала опечалените с мъртвия старец. За разлика от нея Бък си бе останал непохватен и след смъртта. Надяваше се тази нощ да е по-внимателен. В крайна сметка той също искаше да види резултатите от експеримента.
Докато стояха на прага и оглеждаха стаята, в която се бе разиграл пагубният фарс, Сейди се зачуди дали куршумът е причинил на Бък голяма болка. Трябваше да го попита при първа възможност.
Предишния път Ърл бе заварил в офиса на управителя млада жена с обикновено, но приятно лице. Сега на мястото й седеше шейсетгодишен мъж с тридневна прошарена брада и петна от пот по ризата. Той вдигна нос от вчерашния брой на „Пампа Дейли Нюз“, който четеше, и го изгледа.
– Да?
– Мога ли да получа малко студена вода? – попита Ърл.
– Лора Мей? – извика дрезгаво мъжът през рамо. – Там ли си?
От вратата зад гърба му долиташе врявата на среднощен филм – изстрели, писъци, рев на избягал звяр.
– Какво има, татко? – чу се сред какофонията отговорът на Лора Мей.
– Един човек иска румсървиз – извика баща й с лека ирония в гласа. – Ще си довлечеш ли задника тук, за да го обслужиш?
Никакъв отговор, само още писъци. Ърл започна да нервничи. Управителят се обърна отново към него. На едното му око имаше перде.
– С евангелиста ли сте?
– Да... Как разбрахте, че е...
– Лора Мей го разпозна. Виждала го е на снимка във вестника.
– Аха...
– Нищо не пропуска моята хубавица.
Лора Мей изникна от задната стая като по команда. Щом кафявите й очи се спряха на Ърл, лицето й видимо грейна.
– О! – възкликна тя усмихнато. – Какво мога да направя за вас, господине?
Думите и усмивката й намекваха, че изпитва нещо повече от учтив интерес към Ърл. Или може би само така му се искаше? Не беше правил секс от три месеца, ако не се брои онази проститутка в Понка, Оклахома. Той реши да рискува и се усмихна на свой ред. Въпреки че жената беше поне на трийсет и пет, поведението й беше момичешко, а погледът, който му отправи – смущаващо директен. Когато очите им се срещнаха, Ърл реши, че първоначалното му впечатление е било вярно.
– Имате ли студена вода? Госпожа Гайър не се чувства добре.
Лора Мей кимна.
– Сега ще донеса – каза тя и постоя още малко на прага, после се върна в стаята с телевизора. Шумът от филма бе затихнал – явно даваха сцена, в която звярът отсъстваше – и в настъпилата тишина Ърл чу плющенето на дъжда, който размекваше земята отвън, превръщайки я в кал.
– Здраво пере тая вечер, а? – отбеляза управителят. – Ако продължи така, ще се наложи да отложите утрешната проповед.
– Лошото време няма да спре хората – възрази Ърл. – Джон Гайър е голяма атракция.
Брадясалият мъж направи физиономия.
– Ще ги спре торнадото, което се задава – заяви той, като очевидно се наслаждаваше на ролята си на лош пророк.
– Шегувате ли се?
– По-миналата година вятърът отнесе покрива на училището. Стана за миг.
Лора Мей се появи с поднос, върху който имаше кана и четири стъклени чаши. В каната дрънчаха бучки лед.
– Каза ли нещо, татко?
– Че ще има торнадо.
– Времето не е достатъчно горещо – възрази тя. Баща й изсумтя, но се отказа да спори. Лора Мей се приближи до Ърл, като продължаваше да държи подноса. – Да вървим, аз ще го отнеса.
Ърл кимна. По пътя към стаята на Гайър щяха да имат време за още закачки. На Лора сигурно й беше хрумнала същата мисъл... или просто искаше да разгледа проповедника отблизо.