Във въпроса му имаше предизвикателство, на което тя реши да не отговаря.
– Не, разбира се, че не.
Сейди наблюдаваше лицето й през отворената врата между двете стаи. Жената лъжеше, разбира се, думите наистина я притесняваха. Те дразнеха и самата нея, но само защото бяха толкова патетично мелодраматични – едно наркотично видение за Армагедон, по-скоро комично, отколкото страшно.
– Кажи му – посъветва я тя. – Хайде, кажи му, че не ти харесват.
– На кого говориш? – обади се Бък. – Те не могат да те чуят.
Сейди пренебрегна забележката му.
– Хайде – повтори тя на Вирджиния. – Кажи на копелето.
Но жената остана безмълвна и Гайър продължи с цитатите, които ставаха все по-абсурдни.
– И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.
Сейди поклати глава: ужаси в картинки за деца. Трябваше ли да си мъртъв като нея, за да проумееш, че това са пълни глупости?
– Кажи му. Кажи му колко нелепо звучи.
Вирджиния се надигна от леглото и каза:
– Джон?
Сейди се втренчи в нея, внушавайки й да продължи.
– Кажи го. Кажи го.
– Трябва ли да говориш за смърт през цялото време? Много е потискащо.
Сейди едва не изръкопляска. Ако беше на мястото на жената, щеше да използва различни думи, но всеки с предпочитанията си.
– Моля? – попита Гайър, който реши, че не е чул правилно.
Нима жена му го предизвикваше?
Вирджиния сложи трепереща ръка пред устата си, сякаш искаше да спре следващите думи, но въпреки това ги изрече.
– Пасажите, които рецитираш. Мразя ги. Толкова са...
– Глупави – подсказа й Сейди.
– ...противни – каза Вирджиния.
– Ще дойдеш ли в леглото най-сетне? – попита Бък.
– Ей сега – отговори му Сейди през рамо. – Искам да видя какво ще стане.
– Животът е сапунена опера – заяви той.
Тя се накани да възрази, но проповедникът се приближи до леглото на Вирджиния с Библия в ръка и каза:
– Това е Божието слово, Вирджиния.
– Знам, Джон. Но има и други пасажи.
– Мислех, че харесваш Откровението.
– Не, потиска ме.
– Уморена си.
– О, да! – възкликна Сейди. – Винаги реагират така, когато се доближиш прекалено до истината. „Уморена си. Защо не поспиш малко?“
– Защо не поспиш малко? – попита Гайър. – Ще си довърша работата в съседната стая.
Вирджиния изтърпя снизходителния му поглед цели пет секунди, после кимна.
– Да – отстъпи тя. – Уморена съм.
– Глупава жена – рече й Сейди. – Не се предавай или ще го направи пак. Достатъчно е да отстъпиш само сантиметър и ще ти вгорчи живота.
Бък се появи зад нея.
– Няма да те моля пак – каза той, като я хвана за ръката. – Дошли сме тук, за да подновим приятелството си, така че хайде да го направим. – И я издърпа от вратата малко по-грубо от необходимото.
Сейди се освободи от ръката му.
– Няма нужда от насилие, Бък.
– Ха! Точно ти ли ще ми говориш за насилие – засмя се безрадостно той. – Искаш ли да ти покажа какво е насилие? – Тя се обърна към него. – Ето ти насилие.
Беше си свалил якето и сега разкопча ризата, която носеше под него, за да й покаже огнестрелната рана. Изстрелян от упор, 38-калибровият куршум беше оставил голяма дупка в гърдите му, кървава и обгорена по краищата. Раната изглеждаше прясна като в момента на смъртта му. Бък я посочи, сякаш й показваше Свещеното сърце на Исус7.
7 Католически символ на любовта на Исус към хората – пламтящо сърце, обгърнато от трънен венец. – Б. пр.
– Виждаш ли я, скъпа? Ти я направи.
Сейди разгледа дупката с любопитство. Беше белязала Бък завинаги и това май беше единственият траен отпечатък, който му беше оставила от себе си.
– Изневеряваше ми от самото начало, нали? – попита тя.
– Сега не говорим за изневери, а за огнестрелни рани.
– На мен ми се струва, че едното води до другото. Двете неща са свързани.
Бък я изгледа с още по-присвити очи. Десетки непознати жени бяха намирали този поглед за неустоим – беше ги видяла да плачат на погребението му.
– Добре де, изневерявал съм ти. И какво от това?
– Затова те застрелях – отговори равнодушно Сейди.
Нямаше нужда от повече обяснения. Беше казала същото и по време на краткия съдебен процес.
– Поне ми кажи, че съжаляваш – избухна Бък.
Тя се замисли за няколко секунди.