– Виж се, виж как се въргаляш по пода.
– Не ме нападай, Джон. Ти печелиш. Вземи хапчетата. Хайде! Вземи ги!
Гайър изглеждаше разочарован от бързата й капитулация – като актьор, който не е успял да изиграе любимата си сцена, защото завесите са били спуснати преждевременно. Все пак се възползва от поканата. Изсипа остатъка от съдържанието на чантата й върху леглото и събра шишенцата.
– Това ли е всичко?
– Да.
– Няма да ме заблудиш, Вирджиния.
– Това е всичко! – изкрещя тя. После добави по-тихо: – Кълна се... няма повече хапчета.
– Ърл ще съжалява, обещавам ти. Само подхранва твоята слабост...
– Не!
– ...и твоя страх. Този човек е слуга на Дявола.
– Глупости! – възропта Вирджиния, като се изненада сама от пламенността си. – Аз го помолих да ми ги даде. – Тя се изправи с известно усилие. – Аз не ти се подчиних, не той.
Джон поклати глава.
– Не, Вирджиния. Няма да го спасиш. Не и този път. Той винаги е бил против мен, сега го виждам. Опитва се да съсипе турнето ми чрез теб. Вече всичко ми е ясно. О, да.
Гайър се завъртя внезапно и запрати шишенцата през отворената врата в мрака на дъждовната нощ. Вирджиния проследи изчезването им със свито сърце. Беше на път да изгуби и малкото си останал здрав разум – с този барабанещ по черепа дъжд и витаещо във въздуха убийство няма как да не се побъркаш, нали? – а проклетият глупак беше изхвърлил последната й опорна точка. Той се обърна отново към нея с оголени зъби.
– Колко пъти да ти повтарям едно и също?
Явно нямаше да се откаже от любимата си сцена.
– Не те слушам! – Тя запуши уши, но продължи да чува дъжда. – Не искам да слушам!
– Аз съм търпелив, Вирджиния. Господ ще те съди, когато му дойде времето. А сега кажи къде е Ърл.
Тя поклати глава. Прогърмя отново, но не знаеше дали трясъкът е истински, или си го въобразява.
– Къде е? – изрева Джон. – Да търси още нечестиви хапчета?
– Не! Нямам представа къде е.
– Моли се, жено. Падни на колене и благодари на Бог, че съм тук да те пазя от Сатаната.
Доволен от силата на финалните си думи, проповедникът излезе да търси Ърл, като остави Вирджиния разтреперана, но странно въодушевена. Той щеше да се върне, разбира се. Щеше да има още взаимни обвинения и задължителните сълзи от нейна страна. Ърл трябваше да се защити сам. Тя се свлече на леглото и разплаканите й очи се спряха на пръснатите по килима таблетки. Не всичко беше изгубено. Бяха останали само двайсетина хапчета и щеше да се наложи да ги използва пестеливо, но и това беше по-добре от нищо. Вирджиния избърса очи с опакото на дланите си и коленичи отново на пода, за да ги събере. Тогава осъзна, че някой я наблюдава. Нима Джон се беше върнал толкова бързо? Тя вдигна поглед. Вратата продължаваше да зее, но той не беше там. Сърцето й пропусна един удар, защото внезапно си спомни за сенките в съседната стая. Бяха две. Едната си беше отишла, но другата...
Погледна бавно през междинната врата. Ето я: размазан силует, който изглеждаше по-плътен отпреди. Беше ли привидението по-материално, или просто го виждаше по-ясно? Имаше човешка фигура, несъмнено мъжка. И я наблюдаваше, беше сигурна в това. Можеше да види очите му, стига да се съсредоточи. Мъжът ставаше все по-реален. Добиваше плътност с всяко нейно трескаво вдишване.
Вирджиния се изправи много бавно. Привидението пристъпи в стаята. Тя се втурна към външната врата и то повтори движението й, като се плъзна със зловеща скорост между нея и нощта. Протегнатата й напред ръка закачи неясната фигура. Тя се открои пред нея, сякаш осветена от проблясък на светкавица, и избледня отново, щом отдръпна ръка. Въпреки това Вирджиния видя достатъчно, за да се ужаси. Фигурата беше на мъртвец с дупка в гърдите. Нима сънуваше наяве? Хрумна й да извика Джон, да го накара да се върне, но за целта трябваше да се приближи пак до вратата и да рискува нова среща с духа. Вместо това тя отстъпи предпазливо назад, като промърмори задъхано една молитва. Може би Джон е бил прав през цялото време. Може би е полудяла от таблетките, които в момента тъпчеше с крака. Привидението тръгна към нея. Стори й се, че разтваря ръце, сякаш се кани да я прегърне.
Петата й се заплете в провисналата до пода покривка на леглото. Вирджиния залитна и размаха инстинктивно ръце. Пръстите й докоснаха за втори път съновидението и ужасната картина изникна отново. Но този път не изчезна, защото то я сграбчи за ръката и я задържа. Сякаш беше потопила пръстите си в ледена вода. Вирджиния изкрещя и се помъчи да го изрита със свободния си крак, но нападателят просто сграбчи и другата й ръка.