Джон Гайър изгледа намръщено жена си. Понечи да облегне натежалото си тяло на касата на вратата, но се срути като статуя – падна по гръб на площадката, а лицето му остана да се мокри под дъждовните струи. Само че дъждът не успя да отмие кръвта. Тя продължи да шурти... и още бликаше жизнерадостно, когато Алвин Бейкър и помощникът му дотичаха с извадени оръжия.
„Сега Джон никога няма да узнае“, помисли си Вирджиния. Колко жалко. Никога нямаше да признае глупостта си и да се разкае за презрителното си отношение. Не и от тази страна на гроба. Беше се измъкнал, проклетникът му с проклетник, беше я зарязал с димящ револвер в ръката и един бог знаеше каква цена й предстои да плаща за убийството му.
– Хвърлете оръжието и излезте с вдигнати ръце! – заповяда груб и суров глас от площадката.
Тя не отговори.
– Чувате ли? Говори шериф Бейкър. Мястото е обградено и ще ви убием, ако не излезете навън.
Вирджиния седна на леглото и претегли мислено алтернативите. Нямаше да я екзекутират като Сейди, но щяха да я хвърлят за дълго в затвора, а на нея й беше омръзнало от режими. Дори и да не беше луда в момента, лишаването от свобода щеше да я побърка. „По-добре да приключа всичко тук“, реши тя. Сложи дулото на револвера под брадичката си и го наклони, за да е сигурна, че изстрелът ще отнесе върха на черепа й.
– Мъдро ли е това? – попита Сейди, докато пръстът й се свиваше около спусъка.
– Ще ме затворят – отговори Вирджиния. – Няма да го понеса.
– Така е. Ще те хвърлят зад решетките. Но няма да е за дълго.
– Шегуваш ли се? Току-що застрелях хладнокръвно съпруга си.
– Не беше нарочно – каза весело Сейди. – Искаше да уцелиш Бък.
– Дали? Не съм убедена.
– Ще пледираш за невменяемост, както трябваше и аз да направя. Просто измисли възможно най-смахнатата история и се придържай към нея.
Вирджиния поклати глава; никога не я беше бивало да лъже.
– И когато те освободят – продължи Сейди, – ще бъдеш известна. Каква по-добра причина от това да живееш?
Вирджиния не беше мислила по този въпрос. На лицето й изплува призрачна усмивка. Шерифът повтори заповедта си – искаше да хвърли оръжието през вратата и да излезе с вдигнати ръце.
– Имате десет секунди – рече Бейкър. – Само десет.
– Няма да понеса унижението – промърмори Вирджиния. – Не мога.
Сейди сви рамене.
– Жалко. Дъждът намалява. Има луна.
– Луна? Наистина?
Шерифът започна да брои.
– Трябва да решиш – каза Сейди. – Иначе ще те застрелят при първа възможност, при това с радост.
Бейкър беше стигнал до осем. Вирджиния се изправи.
– Излизам – извика му тя през вратата.
Той спря да брои. Вирджиния хвърли револвера в калта пред площадката.
– Браво – каза Сейди. – Гордея се с теб.
– Не мога да изляза сама.
– Няма да си сама.
Паркингът беше пълен с хора: Ърл и Лора Мей, Милтън Кейд, Дуейн и приятелката му, шерифа и неговия заместник, различни гости на мотела. Те стояха смълчани и гледаха Вирджиния Гайър със смесица от удивление и страхопочитание.
– Вдигнете ръце, искам да ги виждам! – нареди Бейкър и тя се подчини.
– Виж – рече Сейди и посочи нагоре.
Луната беше там, голяма и бяла.
– Защо го убихте? – попита приятелката на Дуейн.
– Дяволът ме накара – отговори Вирджиния и се усмихна налудничаво, без да откъсва очи от луната.
Долу, Сатана!
Съдбата беше направила Григорий несметно богат. Имаше флотилии и дворци, породисти жребци, градове. Притежаваше толкова много неща, че хората, които трябваше да опишат имуществото му след чудовищния завършек на тази история, понякога се питаха дали няма да е по-лесно да направят списък с нещата, които магнатът не притежава.
Заможен беше Григорий, но не и щастлив. Беше отгледан като католик и в младостта си, преди да натрупа зашеметяващи богатства, черпеше сили от своята вяра. После я загърби и една нощ – беше на петдесет и пет и светът вече лежеше в краката му – се събуди с мисълта, че е станал безбожник.
Откритието го разтърси и той побърза да възстанови изгубената си вяра. Отиде в Рим да поговори с папата, започна да се моли денонощно, основа семинарии и колонии за прокажени. Но Бог не пожела да му покаже нещо повече от нокътя на крака си; изглежда, беше изоставил Григорий.