Но смущаващите звуци не престанаха. През следващите дни не минаваха и десет минути, без да чуе шум от нечие присъствие. Принцът на мрака беше тук, Григорий вече не се съмняваше в това, само че се спотайваше в сенките. Той реши да се включи в играта му. Все пак беше гост на партито на Дявола и трябваше да се съобразява с желанията на домакина.
През дългите и често самотни месеци, които последваха, на магната обаче му писна от безкрайната криеница и започна да вика Сатаната, като настояваше да се покаже. Крещеше името му из празните коридори, докато не прегракна – нищо. Тогава продължи да го търси крадешком – надяваше се да го изненада в някой ъгъл. Но Луцифер винаги се измъкваше, преди Григорий да се приближи достатъчно, за да го види.
Явно щяха да играят на изчакване, като се гонят през мраз и пек. Магнатът си каза да бъде търпелив. В крайна сметка Дяволът беше дошъл, нали? Не бяха ли отпечатъците му по дръжката на вратата? Не видя ли лайното му на стълбите? Рано или късно Лукавия щеше да се покаже и той щеше да го заплюе в лицето.
Животът навън продължаваше и Григорий бе заклеймен като поредния отшелник, който е бил съсипан от богатството си. Все пак на Прищявката, както стана известна сградата, не й липсваха посетители. Имаше няколко души, които обичаха прекалено много магната, за да го забравят, както и хора, забогатели покрай него, които се надяваха да се облагодетелстват допълнително от лудостта му. Те посещаваха тайно Новия ад, защото се страхуваха от неодобрението на приятелите си. И изчезваха безследно, защото никой не можеше да ги проследи до Северна Африка.
Григорий продължи да преследва Змея, но Той все така му се изплъзваше, само ужасните следи от присъствието му се трупаха.
В крайна сметка жената на един от изчезналите посетители откри каква е работата и алармира властите. Те поставиха под наблюдение Прищявката и накрая – почти три години след завършването й – четирима смели полицаи проникнаха вътре.
Без поддръжка постройката беше започнала да запада. Лампите на много от нивата й бяха изгорели, стените бяха изстинали, ямите с катран – замръзнали. Но докато напредваха през мрачните подземия в търсене на Григорий, полицаите попаднаха на достатъчно доказателства, че Новият ад продължава да функционира. В пещите имаше трупове с подути и почернели лица. В много от стаите откриха човешки останки – завързани за столове или провесени на въжета, с извадени очи и надупчени или накълцани тела.
Ужасът им растеше с всяка отворена врата, с всяко ново извращение, което се откриваше пред облещените им очи.
Двама от полицаите така и не стигнаха до централната зала. Потресени от видяното, те се обърнаха и избягаха само за да намерят смъртта си в един от глухите коридори и така да се присъединят към стотиците жертви на Прищявката след идването на Дявола.
Останалите двама успяха да заловят престъпника, но само единият се престраши да разкаже историята си, въпреки че сцените, на които беше станал свидетел в сърцето на Новия ад, трудно можеха да бъдат описани с думи.
Сатаната не беше там, разбира се. Само Григорий. Понеже никой не беше пожелал да обитава построения с толкова пот дом, великият строител го беше запазил за себе си. През годините към магната се бяха присъединили неколцина последователи. Не изглеждаха по-опасни от него, но въпреки това се бяха възползвали от многобройните уреди за мъчения без капчица милост.
Григорий не оказа съпротива при ареста. Даже изглеждаше доволен, че най-после може да се похвали на света с извършените зверства. Докато го арестуваха, а и после, по време на процеса, той не спря да говори за амбициите и апетитите си, като непрекъснато повтаряше колко нова кръв ще пролее, стига да го пуснат. Толкова много, че щял да удави всички вярващи и заблудите им, кълнеше се той. И дори тогава нямало да е доволен. Защото Бог продължавал да гние в рая, а Сатаната – в ада, така че кой щял да го спре?
Богаташът отнесе доста ругатни в съда и още повече в лудницата, където умря два месеца по-късно при съмнителни обстоятелства. Ватиканът заличи от архивите си цялата събрана за него информация. Семинариите, основани в нечестивото му име, бяха разтрогнати.
Но имаше хора, дори сред кардиналите, които не успяха да забравят неговите изстъпления. И когато оставаха насаме със съмненията си, те се питаха дали стратегията му все пак не е била успешна. Дали, като е загърбил вярвата си във всички ангели – в това число и падналите, – Григорий не е станал сам такъв.