– Арестувайте го! – извика жената, като посочи похотливеца. – Опита се да ме изнасили!
Дули пристъпи към мъжа, но Джером нямаше намерение да става затворник. Той го удари в лицето и го запрати към входната врата. Полицаят се подхлъзна на кафявата изтривалка и залитна. Когато възстанови равновесието си, видя, че маниакът е побягнал. Помъчи се да го настигне, но скъсаният панталон го спъна и чевръстият Джером изтича нагоре по стълбището.
– Извикай подкрепление – каза му Бойл. – Бързо.
Полицаят кимна и отвори входната врата.
– Има ли друго стълбище към горния етаж? – попита заместник-инспекторът госпожа Мориси. Тя поклати глава. – Значи копелето е в капан. Размърдай се, Дули! – Дули закуцука по алеята. – А вие си намерете някакво оръжие. Нещо солидно.
Жената кимна и изчезна обратно в апартамента. Бойл остана превит до отворената врата. Подухна ветрец и охлади изпотеното му лице. Дули викаше подкрепление по радиостанцията в колата. Скоро щяха да пристигнат още полицаи и да отведат мъжа. Нямаше да има възможност да си отмъсти. Правосъдната система щеше да се задейства, а той просто щеше да гледа отстрани. Ако искаше да спаси остатъка от достойнството си, трябваше да го направи сега. Ако не стореше нищо, ако останеше да се свива тук с пламтящи вътрешности, никога нямаше да се отърси от ужаса, че е бил предаден от собственото си тяло. Трябваше да действа сега; трябваше да заличи с юмруци усмивката от лицето на изнасилвача, иначе щеше да се отвращава от себе си, докато споменът не избледнее.
Нямаше избор. Без да му мисли повече, той се изправи и тръгна по стълбите. Беше стигнал до междинната площадка, когато осъзна, че не носи оръжие. Въпреки това не се върна – знаеше, че ако слезе отново долу, ще изгуби моментната си решимост. Затова продължи. Беше готов да загине, ако е необходимо.
На горния етаж имаше само една отворена врата. През нея се чуваше звукът на радио. Дули влезе в антрето, за да съобщи, че е извикал подкрепление, и млъкна изненадано насред думата, когато осъзна, че шефът му го няма. Бойл го игнорира и пристъпи в апартамента.
Нямаше никой. Отне му няколко секунди да провери кухнята, малката баня и всекидневната. Бяха празни. Той се върна в банята и надникна през отворения прозорец. Разстоянието до градината под него не беше чак толкова голямо, а и тревата изглеждаше смачкана. Престъпникът беше избягал.
Бойл прокле мудността си и увеси нос. По вътрешната страна на бедрото му се стичаше топла струйка, а от съседната стая се носеха любовни песни.
Този път Джером нямаше дупки в паметта. Срещата му с госпожа Мориси, която Дули беше прекъснал, и последвалата сцена с Бойл само бяха разпалили допълнително огъня, който го изгаряше. Сега, на светлината на тези пламъци, той виждаше ясно престъпленията, които е извършил. Спомняше си с ужасяваща яснота лабораторията, инжекцията, маймуните и кръвта. Но нещата, които си спомняше (имаше още много), не го караха да се чувства зле. Срамът и моралните му угризения бяха погребани под огъня, който ближеше плътта му с подновен ентусиазъм.
Той свърна в една глуха пресечка, за да се приведе в приличен вид. Дрехите, които бе награбил по време на бягството си, не си подхождаха, но щяха да го предпазят от нежелано внимание. Докато се обличаше – тялото му се напрегна, сякаш се възмущаваше, че искат да го скрият, – Джером се опита да обуздае бурята, която бушуваше в главата му. Но пламъците не искаха да се кротнат. Всяка фибра в него откликваше на околния свят. Дърветата, строени като войници край улицата, стената зад гърба му, паважът под босите му крака – всичко, което го заобикаляше, вече гореше със свой собствен огън, подпален от искрите, които Джером изпускаше. Той се усмихна на разпространяващия се пожар и пламналият свят му отговори с усмивка.
Възбуден до крайност, мъжът се обърна към стената зад гърба си. Слънчевите лъчи я бяха затоплили и тухлите миришеха апетитно. Той целуна грапавите им лица и плъзна пръсти по пукнатините и пролуките им. После си разкопча панталона, като мърмореше сладникави безсмислици, намери една услужлива дупка и я запълни. В съзнанието му се разляха образи: женски и мъжки анатомии, преплетени в едно неотделимо цяло. Облаците над главата му също пламнаха. Омагьосан от гледката на горящите им тела, Джером започна да свършва. Дишането му се накъса. А екстазът? Той със сигурност щеше да продължи вечно.