По гръбнака му изведнъж се стрелна болка – от мозъчната кора към тестисите и обратно. Мъжът се сгърчи. Изпусна стената и се изпразни агонизиращо във въздуха, после се строполи на паважа. Остана да лежи там, докато ехото от първичния спазъм затихваше. В устата му имаше кръв; усети вкуса й. Беше ли прехапал устната или езика си? Не му се вярваше. В топлия въздух над главата му се виеха лениво птици, а пламтящите облаци бавно гаснеха.
След няколко секунди се изправи и видя монетите от сперма, които беше пръснал по земята. Гледката извика отново чезнещите видения и той си представи как семето му опложда камъка. Какви поразителни деца би могъл да дари на света, ако можеше да оплоди някое дърво или камък! Щеше да изтърпи с радост агонията на зачеването, стига подобни чудеса да бяха възможни. Но паважът остана безразличен към молбите на семето му. Видението угасна като пламъците в небето и величието на мига отмина.
Джером прибра окървавения си пенис, облегна се на стената и се замисли за странните събития от последните дни. Явно преминаваше през някаква сериозна метаморфоза. Екстазът, който го беше обхванал (и щеше несъмнено да го завладее пак), не приличаше на нищо познато. Каквото и вещество да му бяха инжектирали, то не даваше признаци, че ще напусне организма му по естествен път. Продължаваше да усеща огъня от нощта на бягството си от лабораториите, но сега присъствието му беше по-изгарящо от всякога.
Той живееше нов живот и мисълта за това, макар и плашеща, го екзалтира. Беше ужасно замаян и възбуден, затова изобщо не му хрумна, че новият живот обикновено води и до нови начини на смърт.
Началниците на Карнеги го бяха предупредили, че искат резултати. Сега инспекторът изливаше върху подчинените си същата словесна буря, която бе получил. Така стояха нещата с унижението: висшестоящият излива гнева си върху нисшестоящия, а той – върху следващия в йерархията. Карнеги понякога се чудеше на кого си го изкарва последният човек във веригата – на кучето си навярно.
– Този изверг продължава да е на свобода, господа, въпреки че снимката му е в повечето сутрешни вестници, а методът му на действие – меко казано, арогантен. Ние ще го заловим, разбира се, но искам да го пипнем сега, преди да е стоварил на плещите ни ново убийство...
Телефонът иззвъня. Вдигна го заместникът на Бойл, Миджън, а инспекторът довърши гневната си тирада.
– Искам го до двайсет и четири часа, господа. Това е срокът, който ми отпуснаха, и времето, с което разполагате. Двайсет и четири часа.
– Сър? – прекъсна го Миджън. – Обажда се Йохансон. Иска да говори с вас, било спешно.
– Добре. – Инспекторът взе слушалката. – Карнеги е, слушам.
Гласът в другия край на линията беше толкова тих, че едва се чуваше.
– Карнеги, преровихме лабораторията и разбрахме всичко, което може да се разбере за опитите на Данс и Уелс.
– И?
– Изследвахме и следите от химикала, който са инжектирали на обекта с онази спринцовка. Мисля, че открихме Момчето.
– Какво момче? – попита инспекторът. Недомлъвките на Йохансон започваха да го дразнят.
– Сляпото момче, Карнеги.
– И?
Мъжът замълча и на Карнеги му се стори, че се усмихва в слушалката, преди да отговори.
– Мисля, че е по-добре да го видиш с очите си. Да речем към обяд?
Йохансон би могъл да бъде един от най-прочутите отровители в историята. Имаше всички необходими качества. Подреден ум (опитът на Карнеги показваше, че отровителите са изключително подредени хора), слонско търпение (някои отрови действат бавно) и – най-важното – енциклопедични познания по токсикология. Инспекторът беше наблюдавал работата му по два предходни случая и беше видял колко е изкусен – спектакъл, от който да ти се смрази кръвта.
Йохансон беше настоял да проведе изследването си в лабораторията на доктор Данс, защото полицейските не били така добре оборудвани. И с помощта на двамата си асистенти беше превърнал хаоса, оставен от експериментаторите, в образец на ред. Само маймуните продължаваха да създават безпорядък. Усмиряването им не беше по силите дори на токсиколога.
– Не беше трудно да открием какъв химикал са използвали върху твоя човек – каза той, – просто сравнихме остатъците в спринцовката с материалите в стаята. Изглежда, са работили по създаването на това вещество или негови разновидности от доста време. Тукашните хора, разбира се, твърдят, че не знаят нищо по въпроса. И съм склонен да им вярвам. Мисля, че нашите доктори са извършвали частен експеримент.