Той я изгледа преценяващо. Със сигурност беше проститутка като Анджела, макар че не беше нито толкова млада, нито толкова красива.
– Чувам сърцето ти – каза й Джером с усмивка.
– Казах ти...
Той се запъти към нея и тя отстъпи назад. Не изглеждаше уплашена, а по-скоро отвратена.
– Ако извикам Исая, ще съжаляваш – предупреди го жената.
Ритъмът на сърцето й се учести.
– Изгарям – каза й Джером.
Тя се намръщи; беше изгубила словесната битка.
– Не се доближавай до мен. Предупреждавам те.
Туптенето на сърцето й се забърза още повече и подейства на Джером като магнит: беше пълно с топлина и живот.
– Дай ми сърцето си.
– Исая!
Никой не се отзова на вика й, никой не дотича. Той я привлече към себе си и й запуши устата. Жената го обсипа със серия от удари, но болката само подхрани пламъците му. Вече гореше целият, а слабините, коремът и главата му бяха нажежени като пещи. По-голямото й тегло не можеше да се мери със силата на страстта му. Джером я блъсна в стената – пулсът на сърцето й гърмеше в ушите му – и зацелува врата й, после разкъса тънката рокля, за да освободи гърдите под нея.
– Не викай – каза успокоително той. – Няма да ти сторя нищо лошо.
Жената поклати глава и измуча „Няма“ в дланта му. Джером отпуши устата й и тя си пое трескаво въздух. Къде се бавеше Исая? Сигурно щеше да дойде всеки миг. Беше уплашена за живота си – как блестяха очите на непознатия! – затова реши, че е по-добре да не се съпротивлява. Знаеше от опит, че страстта на мъжете е краткотрайна. Обещаваха й целия свят, а след половин час от хвалбите им оставаха само разочарование и мокри чаршафи. Изгарял бил! Е, добре, ще изтрае глупавите му брътвежи; беше чувала и по-лоши неща. Ще изтърпи и члена му, който не спираше да й досажда – нищо в тези смешни атрибути не беше в състояние да я нарани или изненада.
Джером искаше да стисне сърцето й, да го размаже по лицето си, да се окъпе в кръвта му. Сложи длан върху разголените й гърди и усети как пулсира.
– Харесват ти, нали? – попита го жената. – Не си първият, който...
Той заби нокти в кожата й.
– По-леко, скъпи – смъмри го тя, докато надничаше над рамото му за Исая. – Бъди по-нежен, имам само едно тяло.
Джером натисна и под ноктите му бликна кръв.
– Не прави така.
– Трябва да го извадя – обясни й той, без да спира да дълбае.
И жената осъзна, че това, което се случва, е нещо повече от любовна игра.
– Спри! – каза тя и после запищя – беше започнал да разкъсва плътта й.
Исая, който се намираше пред една от съседните сгради, изпусна току-що купената френска торта и хукна към вратата. И преди беше напускал поста си заради любовта към сладкото, но този път май щеше да му е последен. От първия етаж се чуваха ужасни звуци. Той изкачи на бегом стълбите. Гледката, която завари, надминаваше и най-лошите му очаквания. Някакъв мъж беше притиснал Симон до стената и я изнасилваше. В краката им имаше кръв, но беше трудно да се каже дали е нейна, или негова.
Исая изрева. Джером се обърна с окървавени ръце и видя как един гигант с костюм от „Севил Роу“13 посяга да го сграбчи. Той побърза да извади инструмента си, но вече беше късно. Исая го издърпа от жената и тя се скри разплакана в апартамента.
13 Улица в Лондон, известна с модните си къщи, които предлагат луксозни мъжки костюми по поръчка. – Б. пр.
– Шибан изрод – каза великанът и го обсипа със залп от юмруци.
Джером се олюля, но беше прекалено възбуден, за да се уплаши. Веднага щом се окопити, той се нахвърли върху сводника като разярен павиан. Изненадан от бясната му атака, Исая загуби равновесие и се стовари върху една от вратите на етажа. Тя се отвори под тежестта му и гигантът падна в мръсната тоалетна зад нея, като си удари главата в ръба на тоалетната чиния. Дезориентиран от удара, той застена върху опикания линолеум с ръце на кръста. Джером чу примамливия шум на кръвта във вените му, подуши захарта в дъха му и се изкуши да остане. Но инстинктът му за самосъхранение надделя – Исая вече правеше опити да се изправи, – затова се обърна и хукна по стълбите.
Горещият ден го посрещна и той се усмихна. Улицата го искаше повече от дебелата жена и Джером нямаше търпение да й се отдаде. Тръгна по паважа с издут от желание панталон. От стълбището зад гърба му се разнесе тропотът на великана. Той се разсмя и си плю на петите. Възбудата, която го изгаряше, му даде крила. Хукна по улицата, без да се интересува дали Захарния дъх го преследва. Пешеходците се отдръпваха равнодушно пред опръскания с кръв сатир – живееха в невъзмутима епоха. Неколцина от тях го посочиха; сигурно го бяха взели за актьор. Повечето изобщо не го забелязаха. Джером навлезе в лабиринт от задни улички, без да се обръща – беше сигурен, че Исая е по петите му.