Случайността го отведе на уличния пазар. А може би не беше случайността, а миризмата на месо и плодове, в която му се прииска да се гмурне. Тесният проход гъмжеше от купувачи, зяпачи и отрупани със стока сергии. Джером се запровира щастливо в тълпата, като не пропускаше да се отърка в нечий задник или бедро – имаше изобилие от напращяла плът. Какъв ден! Двамата с хуя му не можеха да се нарадват на късмета си.
Зад него прогърмя гневният глас на Исая. Джером ускори ход и се насочи към най-пренаселената част от пазара, за да се скрие в горещата преса от тела. Всеки допир беше болезнен екстаз. Всеки оргазъм – а те го връхлитаха един след друг – сух спазъм. Гърбът го заболя, топките също. Но какво представляваше тялото му в момента? Просто плоча, която крепеше един необикновен монумент – неговия член. Главата му беше без значение, мозъкът – също. Ръцете му бяха създадени с една-единствена цел – да притеглят любовта към монумента, а краката му – да водят настойчивия жезъл там, където ще намери удовлетворение. Джером беше една ходеща ерекция, а светът – пълен с дупки. Плът, тухла, стомана – не му пукаше какво ще изнасили.
Внезапно тълпата се раздели и той се озова на тясна пресечка. Между сградите се лееше слънчева светлина и усилваше горещината. Джером искаше да се върне в морето от тела, но подуши нещо и видя гледка, която го накара да продължи по горещата улица. На няколко метра от него стояха трима голи до кръста младежи. Бяха заобиколени от струпани на купчини щайги, а във всяка щайга имаше по дузина кошници с ягоди. Годината беше изобилна на плодове и много от тях бяха започнали да гният от безмилостната жега. Тримата работници ровеха в кошниците, отсяваха развалените ягоди и ги хвърляха в канавката. Миризмата в тясната пресечка беше съкрушителна – сладка смрад с такава сила, че би прогонила всеки натрапник. Но Джером беше изгубил способност да се отвращава, вече не изпитваше погнуса от нищо. Светът беше такъв, какъвто е – и за добро или за зло той щеше да се венчае за него. Затова стоеше и наблюдаваше прехласнато гледката: потните сортировачи, които блестяха под слънцето; изпръсканите им с ален сок ръце и тела; рояците от насекоми във въздуха; разтичащите се купчини от изгнили ягоди. Погълнати от лепкавата си работа, отначало младежите не го забелязаха. После единият вдигна глава и откри необикновеното същество, което ги наблюдаваше. Понечи да се усмихне, но видя очите на Джером и лицето му замръзна.
– Какво, по дяволите?
Другите сортировачи също вдигнаха глави.
– Сладко – каза Джером.
Чуваше как сърцата им пулсират.
– Вижте го – каза най-младият, като посочи слабините му. – Шибан ексхибиционист.
Четиримата мъже застинаха под слънчевите лъчи; осите се въртяха около ягодите, а в синята ивица между покривите се стрелкаха птици. На Джером му се искаше моментът да не свършва – тук оголеният му член се чувстваше като в рая.
Илюзията не продължи дълго. На гърба му падна сянка. Един от работниците изпусна кошницата, която държеше, и презрелите плодове се изсипаха на земята. Джером се намръщи и понечи да се обърне. Исая го беше намерил. Стоманеният нож на гиганта проблесна като светкавица и в ребрата му избухна болка.
– Божичко! – възкликна най-младият сортировач и си плю на петите.
След кратко колебание братята му го последваха – никой от тях не държеше да вижда кървавата баня.
Раненият мъж изкрещя, но глъчката на пазара погълна вика му. Исая извади острието и от тялото на Джером бликна топлина. Великанът замахна отново, но жертвата му беше по-бърза – отскочи назад и хукна със залитане по улицата. Той се втурна да го довърши, преди някой да е чул виковете му за помощ, но разстоянието между тях растеше с всяка крачка – Джером беше бос, а скъпите велурени обувки на гиганта се пързаляха по лепкавия асфалт.
– Няма да ми избягаш – процеди през зъби Исая.
Събори една кула от щайги и съдържанието им се разпиля пред Джером. Беглецът забави ход, за да се наслади на аромата на натъртените плодове, и тази прищявка едва не го уби. Гигантът го настигна и се приготви да го изкорми. Джером видя как ножът се приближава към корема му и си представи предстоящата болка: разпорващият удар и топлината, която избликва от раната, за да се смеси с кръвта на ягодите в канавката. Видението беше толкова примамливо, че почти му се прииска да се сбъдне.
Това нямаше да е първото убийство на Исая: вече беше затрил двама души. Понеже познаваше безмълвната лексика на акта, той видя поканата в очите на жертвата и я прие с радост. Замахна с ножа, но Джером не се хвърли да го посрещне. Вместо това се отдръпна в последния момент и нападна на свой ред сводника. Исая се наведе, за да избегне юмрука му, и се подхлъзна върху ягодите. Ножът излетя от ръката му и се приземи сред изпочупените щайги. Джером побягна отново, а ловецът спря да потърси оръжието си. Когато най-после го намери, вече беше късно – плячката беше изчезнала в претъпканата с хора улица. Той понечи да прибере ножа в джоба си, но от тълпата излезе един униформен полицай.