Но едноокият му приятел беше жив и настояваше за още. И докато Джером вървеше по заобиколни пътища към лабораториите – къде другаде би могъл да отиде един изкуствено създаден човек, когато шевовете му започнат да се късат? – телените огради го гледаха съблазнително, а тухлените стени му обещаваха безчет грапави удоволствия.
Нощта беше топла и спокойна – нощ за романтика и любовни песни. В един уединен паркинг на няколко пресечки от „Хюм“ Джером видя двама души, които се любеха на задната седалка на колата си – бяха отворили вратите, за да не им е тясно и да влиза повече въздух. Той се поспря да погледа ритуала, омагьосан от преплетените тела и от гръмотевичния шум на двете сърца, които препускаха в единен ритъм.
Жената го забеляза първа и предупреди партньора си, че един пропаднал тип ги зяпа с детинска радост. Мъжът прекъсна ласките си и се обърна да го види. „Горя ли? – запита се Джером. – Имам ли пламъци в косата?“ Бяха ли станали халюцинациите му реалност? Ако се съдеше по физиономиите им – не. На лицата им нямаше страхопочитание, само гняв и погнуса.
– Горя – каза им той.
Мъжът излезе от колата и го заплю. Джером очакваше, че плюнката ще се изпари, когато го докосне, но я усети по лицето и гърдите си като хладен дъжд.
– Махай се! – извика жената. – Остави ни на мира.
Той поклати глава. Мъжът го предупреди, че ако не изчезне моментално, ще му счупи главата. Заплахата не стресна Джером ни на йота – когато хуят заповядва, не разбираш ни от дума, ни от брадва.
Той тръгна към тях и осъзна, че сърцата им вече не бият в синхрон.
Карнеги се консултира със старата карта, която висеше на стената в офиса му (не я беше сменял от пет години) и отбеляза с топлийка мястото на нападението. Нито една от жертвите не беше пострадала сериозно. Пристигането на кола с купонджии беше прогонило Джером, преди да се е развихрил. Сега районът гъмжеше от полицаи, половин дузина от които въоръжени. След броени минути щяха да са завардили всички улици в околовръст. Кварталът предлагаше малко скривалища за разлика от пренаселения Сохо.
Щом отбеляза мястото, Карнеги осъзна, че топлийката се намира на няколко пресечки от лабораториите. Случайност? Едва ли. Мъжът се връщаше на местопрестъплението си. Ранен и несъмнено на ръба на силите си – нападнатата двойка го беше описала като живо зомби, – Джером вероятно щеше да е заловен, преди да достигне целта си. Но винаги имаше риск да се изплъзне от мрежата и да се добере до лабораториите. А Йохансон работеше там и беше сам. В тези трудни времена охраната на сградата беше чисто символична.
Той взе телефона и набра номера на токсиколога. Никой не вдигна. „Сигурно се е прибрал вкъщи – помисли си с облекчение инспекторът. – Единайсет без десет е, заслужил е почивка.“ Вече се канеше да прекъсне връзката, когато чу познатото изщракване.
– Йохансон?
Мълчание.
– Йохансон? Карнеги е. – Пак мълчание. – Кажи нещо, мамка му. Ало?
Но телефонната слушалка в лабораторията лежеше забравена. Нямаше кой да я върне на вилката и всичко, което инспекторът чу, беше маймунско пищене.
– Йохансон? – попита отново той. – Там ли си? Йохансон?
Маймуните продължиха да пищят.
Уелс струпа всички записки по проекта „Сляпо момче“ в двете мивки и ги запали. Кладите пламнаха ентусиазирано. Голямото помещение се изпълни с дим, горещина и сажди. Когато огньовете се разгоряха добре, той хвърли вътре всички видеокасети и добави бележките на Йохансон. Три от касетите липсваха, но в тях нямаше нищо важно – само няколко любопитни сцени от трансформацията. Същинската тайна си оставаше негова. Вече беше унищожил всички инструкции и формули, оставаше да излее остатъка от химикала в канала и да убие и изгори маймуните.
Докторът подготви смъртоносните инжекции с необичайно старание. Методичното разрушение му доставяше наслада. Вече не съжаляваше за развоя на събитията. Сега разбираше, че всичко – от момента на първоначалната му паника, когато беше наблюдавал безпомощно страховития ефект на серума върху Джером, до унищожаването на целия му досегашен труд – е било един системен процес на прераждане. С тези огньове беше сложил край на преструвките си, че прави научно проучване. Вече беше неоспорим Апостол на Желанието, негов Йоан Кръстител. Тази мисъл завладя съзнанието му напълно. Започна да вади животните от клетките им и да ги инжектира почти механично. Вече беше умъртвил три маймуни и посягаше към четвърта, когато на вратата на лабораторията се появи човешка фигура. Задименият въздух скриваше чертите й, но въпреки това оцелелите макаци я разпознаха. Те зарязаха оргиите си и вдигнаха приветствена врява.