Мадоната
Джери Кахун чакаше Гарви на стълбите пред плувния комплекс на „Леополд Роуд“. Висеше там от трийсет и пет минути и краката му бяха започнали да се вцепеняват от проникващия през подметките студ. „Нищо - успокояваше се той. - Ще дойде време, когато и мен така ще ме чакат. И то скоро, стига да убедя Езра Гарви да инвестира в Купола на удоволствията.“ Работата изискваше хазартен дух и значителни авоари, но неговите познати го бяха убедили, че независимо от репутацията си Гарви притежава и двете, при това в изобилие. Няма значение откъде идват парите му, казваше си Джери. Мнозина по-порядъчни плутократи бяха отхвърлили категорично проекта през последните шест месеца, така че не можеше да си позволи да бъде сантиментален.
Неохотата на инвеститорите не го изненадваше. Времената бяха трудни и на хората не им се рискуваше. Освен това беше нужно известно въображение, за да си представиш как басейните се превръщат в бляскав комплекс за отдих, а богаташите, с които Джери бе говорил, не притежаваха голяма фантазия. Но проучванията му го бяха убедили, че в район като този, където застрашени от събаряне къщи постоянно се купуваха и реставрираха от любители на лукса от средната класа, подобен комплекс със сигурност щеше да бъде на печалба.
Имаше и още едно примамливо обстоятелство. Басейните бяха собственост на общината, а общинският съвет нямаше търпение да се отърве от тях заради натрупани дългове. Човекът от общинската управа, когото Джери бе подкупил да открадне ключовете за имота срещу две бутилки джин, му беше казал, че сградата може да бъде взета на безценица, стига да се направи бърза оферта. Просто трябвало да се действа чевръсто.
Само че Гарви не беше от най-чевръстите. Когато най-накрая се появи, краката на Джери вече бяха изтръпнали до коленете и търпението му беше на привършване. Въпреки това той изчака богаташа да слезе от роувъра с личен шофьор и го посрещна на стълбите, без да показва раздразнение. Понеже бяха разговаряли само по телефона, Джери очакваше да види по-внушителен мъж. Гарви се оказа изненадващо нисък, но дребната му фигура несъмнено излъчваше авторитет - като се започне от безцеремонния начин, по който огледа Кахун, и се стигне до сериозната му физиономия и безупречения костюм.
Те си стиснаха ръцете.
- Радвам се да ви видя, господин Гарви.
Мъжът кимна, но не отговори. Джери, който нямаше търпение да се махне от студа, отвори входната врата и го покани да влезе.
- Разполагам само с десет минути - предупреди го Гарви.
- Няма проблем, просто исках да ви покажа мястото.
- Значи сте запознат със състоянието на сградата?
- Разбира се.
Това беше лъжа. Джери беше посетил постройката миналия август със съдействието на един познат от Камарата на архитектите, после я бе оглеждал няколко пъти отвън. Но не беше стъпвал вътре от пет месеца и можеше само да се надява, че прогресиращата разруха не е нанесла сериозни поражения на зданието.
Влязоха в преддверието. Миришеше на влага, но не прекалено.
- Електричеството е изключено - обясни Джери. - Ще ни трябва фенерче. - Той извади от джоба си мощен фенер и освети вътрешната врата. Беше заключена с катинар. Гледката го слиса. Беше ли тук този катинар миналия път? Не си спомняше. Опита се да го отвори с единствения ключ, който му бяха дали, но разбра, че няма да стане още преди да го е мушнал в ключалката. Изруга под нос и обмисли набързо възможностите. Едната беше двамата с Гарви да си тръгнат и да оставят тайните на сградата неразкрити - ако плесента, гниенето и държащият се по чудо покрив можеха да минат за тайни, - а другата да се помъчи да счупи катинара. Той погледна към Гарви, който беше запалил чудовищна пура и изпускаше облаци кадифен дим.
- Извинявам се за това забавяне.
- Случва се - отговори невъзмутимо Гарви.
- Мисля да реша проблема с малко груба сила - продължи Джери и изчака да види реакцията на мъжа.
- Разумно решение.
Джери огледа набързо тъмното преддверие за подходящ инструмент. В будката за билети имаше стол с метални крака. Той го взе и се върна при вратата, после - под развеселения, но одобрителен поглед на Гарви - използва единия крак като лост, за да откърти ухото на механичното устройство. Счупеният катинар изтрака върху плочките на пода.
- Сезам, отвори се - промърмори не без задоволство Джери, сетне отвори вратата и направи път на богаташа.